Къде грешат левите?

Чили е третата латиноамериканска държава, която през последните месеци реши да замени левите правителства с крайнодесни. Боливия първа се отказа от 20-годишния социалистически курс, последва Хондурас, където половин месец след изборите все още не е ясен победителят, но със сигурност се знае, че доскоро управлявалата партия е трета.
Как и защо се стигна дотук, при положение, че преди 2-3 години се говореше за "почервеняване" на южноамериканския континент?
Някои анализатори биха посочили като основен проблем нюансите на червеното, започващи от аленото и стигайки до виненото. Други пък говорят за т. нар. розов социализъм или съвременна форма на социализъм, който се фокусира върху правата на хомосексуалистите, загърбвайки истински наболелите проблеми в обществото. А в Латинска Америка те съвсем не са малко (класова и расова несправедливост, престъпност...) Т.е. там е идеалната почва да виреят левите политики. Да, ама не.
Какво пречи на уж социално ориентираните лидери да се покажат като такива? На първо място вече няма личности като Че Гевара, Фидел Кастро, Уго Чавес, които да са готови да дадат живота си в името на идеалите си. Защото дори и идеали няма. Макар Куба и Венецуела все още да са кътчета на надеждата за по-справедлив живот, в останалите държави всичко - обещания и мечти, може да бъде купено с пари. Достатъчно е само САЩ да подрънка малко кесийката с монети и изведнъж шепотът на парите заглушава дадените обещания, нуждите на народа. И хората вече не вярват. 
Победата на Хосе Антонио Каст след 4-годишно управление на младия и обещаващ ляв президент Габриел Борич е показателна. Борич спечели с обещанието да намали острите социални различия и да подобри предоставянето на образователни и здравни услуги. В държава, където поколения наред са промивали мозъците на хората, че диктатурата на Пиночет е най-хубавото, което се е случило в историята им, да дойде на власт ляв човек, беше истинско чудо. Тогава започнаха спекулациите, че страната ще бъде прекръстена на "Чилицуела" и ще настъпят бедност, глад и какво ли не. И Борич не изпълни обещанията си - да не бъде свален чрез преврат като Салвадор Алиенде. И излъга няколко милиона, които му се довериха.
Следователно, двете основни грешки на левите са: страх за живота си и любов към парите. А нито едно от двете не е характерно за хората с истински леви убеждения. Дори и през XXI в. Има неща, които са непреходни.