Стихотворението
Поверието
/ брой: 106
Петър АНДАСАРОВ
На Иван Гранитски
Годините препускат като с вихрен кон,
а друг живот тук няма да си имам.
Сегашният ще бъде утре спомен
за мен през времето отминало.
Но времето нали е път изминат,
а споменът е дирята му вечна,
която няма да угасне, а завинаги
ще свети из пространствата далечни.
В галактики незнайни, непознати
през хоризонти бягащи, недостижими
ще скита тя върху крилата
на спомена за земния живот изстинал.
И някъде - в загадъчни селения
той ще възкръсне, ще се прероди
и с образ нов, с душа от мене
животът ми ще продължи...