Гласът на младите в БСП

Георги Миланов

Едно от най-хубавите неща, които се случиха в БСП след промяната на ръководството през миналата година, е това, че младите хора в партията излязоха със своя собствена визия за идеологическото развитие на левицата. Това е хубаво не само заради завръщането към дискусионните корени, но и, защото младите намериха своя глас и смелост да го обобщят в собствена позиция. Левицата не може да бъде наранена с различните мнения или дори политическите спорове. Тя може да умре единствено в мълчанието и понеже ерата на мълчанието приключи, това е повод за празник.
Винаги съм смятал, че една партия трябва да има програма за днешния ден, която да не е коктейл от красиви думи и ефектни изречения, а план от конкретни идеи за незабавно действие. Давам пример - прекрасно е да кажеш: "ние сме за развитие, защита и просперитет на младите хора", но това е дъвка за ума, политически захарен памук. Съвсем друго е да сложиш на масата идеята например до 28 години младите да не плащат данък общ доход. Това ще им даде време да натрупат някакви ресурси, да се огледат за семейство, да създадат дете дори и в по-ранни години. Тази стъпка не е достатъчна, но е красивото начало на действието. Защото днес БСП трябва най-накрая да стане левица на конкретните политики, защото има възможност да ги осъществи. Още един пример - с години БСП поставяше въпроса за спекулата, но всякакви знайни и незнайни медийни икономисти ни обвиняваха в болшевизъм. После дойде КОВИД-19 и се видя, че призракът на спекулата е тук и дере по три кожи от обикновените хора. Да ви припомням ли, че в самото начало цената на една маска за лице стигна до 60-70 лева. Но това не било спекула, нали така? Пазарът решавал... Сега цялата държава, включително и премиерът, заговориха за тази спекула и за битката с нея. Значи БСП има правилни идеи, правилно диагностицира проблемите, просто трябва да е настоятелна в своите политики. Упорита. Инатлива. Преди БСП беше заприличала на виртуална пеперудка - прехвърчаше от тема на тема, за да улови настроенията, но винаги завършваше като парламентарен хербарий. Защото, когато не си последователен, ти си абсолютно нищо. Безформено желе в политическото пространство.
Но да се върнем на младите - хареса ми тяхната визия и диагноза. Те са поставили под микроскоп българското общество и са видели всичко - неравенството, несправедливостта, недостъпното здравеопазване, както и фаловете на левицата.
Банално е, но тяхната гледна точка е по-валидна. По-валидна дори от гледната точка на моето поколение, защото точно тези млади след 20-30 години трябва да получат държавата, която искат. И битката им започва тук и сега, защото това е битка за техния живот. Ето - повечето млади искат еврото. Защо трябва да им откажем това? Да, хората са изпълнени с основателни притеснения. Да, държавата трябва да е безмилостна с всички спекуланти и паразити, които ще се опитат да одерат по три кожи от хората, но това са неща, които могат да се случат в движение. А тук говорим за визия за бъдещето, която младежта притежава, а те имат монопола върху нея. Защото бъдещето е тяхно и е толкова хубаво, че в БСП младите поискаха да си кажат мнението. Това е част от един процес, който отдавна си дължим - ние трябва да впрегнем енергията на младостта в обновлението на левицата, защото иначе нищо няма да се получи от усилията ни за различна България.