Добре дошли в страната на безхаберието!

Стелиян Димитров*


Днес прегледът из сутрешните блокове по телевизиите е като поредното deja-vu! Репортери разпитват хора, чиито къщи са наводнени, те говорят за "невижадан порой" и "ад", пита се защо не се е задействала система за предупреждение, говори се за щети и други все чувани и виждани неща през последните години!
Как пък никой в тази държава не разбра, че правилата на играта са променени - нещата с климата не са такива, каквито бяха! "Географията", в която живеем, бързо се променя, а ние явно не сме в състояние успешно да се адаптираме. Всъщност хората много погрешно възприемат понятия като "умен град", "умна община" и "умна държава". Всички считат, че технологиите (в случая Bg-Alert) са достатъчни те да "поуменят". А всъщност умният град, държава или община са тези, които успешно и ефективно се адаптират към променящата се география и условията, които тя предоставя, включително и чрез използване на технологии.
Системата за ранно предупреждение сигурно работи от комуникационна гледна точка, но експертизата, която я задейства, липсва, допълнена и добре "захранена" с голяма доза безхаберие! Не е трудно да го разбереш, просто трябва да направиш един крaтък ретроспективен анализ из медиите през последните 5-6 години, а след това да видиш какви решения се вземат след бедствията, които редовно (и все по-често!) се случват.
1.) Да вземем последните две сериозни такива - това, което се случи в Карловско през 2022 г. и в Царево 2023-та. И двете са внезапни (поройни) наводнения, и двете не са просто наводнения, а дебрисни потоци, носещи дървета, отломки, автомобили.
Държавата знае ли къде са рисковите райони, където тези наводнения могат да причинят сериозни проблеми и какви мерки взема за тях? Не, не знае! И май не иска да знае. Справка - в момента е обявена обществена поръчка за предварителна оценка на заплахата и риска от наводнения на стойност около 200 хил. лв. За цялата страна! И същата се базира на методика отпреди 20 години!
2.) Правителството, след бедствието в Царево, взе решение да се обследват всички дерета по Южното Черноморие, които са много рискови (по предложение на екипа на Националния университетски център за геопространствени изледвания и технологии при СУ "Св. Климент Охридски"). Ха сега познайте колко дерета са обследвани и картографирани със съвременни технологични инструменти? Отговорът е "НИТО ЕДНО"!
3.) Какви решения и къде са вземани и прилагани за смекчаване на риска? На снимката по-долу е показан пример от с. Каравелово - селският стадион в горната част на селото е послужил като място за отлагане на 4800 куб. м. изкоренени дървета, които са носени от придошлата вода. Той е позволил да се намали скоростта и транспортната сила на водата, носените дървета и отломки са се отложили и това вероятно е спасило много хора и къщи в селото. Но кой, освен учените, забеляза това и му обърна внимание? Отговорът е "НИКОЙ"! Нито медии, нито държава, нито община...
Какъв е изводът? Живеем в държава на некомпететност и безхаберие, защото това е единствено възможният извод, като гледаме как се случват нещата... И така до следващия път с "невиждани" порои и наводнения...

*Авторът е географ и преподавател, директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ "Св. Климент Охридски"

Медиапул

Интензивните валежи са най-честата
причина за наводненията у нас


Емил Гачев,
Валентин Симеонов

Наводненията са на първо място по брой сред природните бедствия с човешки жертви в света, като всяка година се регистрират около 10 хиляди наводнения, по данни на ООН. Науката класифицира като наводнение повишаването на водното ниво високо над нормалните стойности, което води до заливане на територии, които обикновено не са под вода. Наводнението е характерно, но незакономерно явление, което по правило има стихиен характер. Според определението, което използват учените, наводнението става бедствие, когато причини материални щети на стопанството или вземе човешки жертви.
Какви са данните и тенденциите за България?
Наводненията са характерно явление за България, като най-честите и разпространени наводнения у нас са причинени от интензивни валежи и снеготопене. Наводненията в речните басейни са най-чести и многобройни, следвани от нагонните наводнения, които са основно по низините край Черноморието. Третият най-разпространен вид са наводнения, причинени от разливи на язовири.
За периода 1990 - 2001 г. у нас е имало 450 наводнения - с 37 жертви и 113 906 650 лв. щети (по данни на И. Костова, 2014 г.). За периода 2004 - 2016 г. наводненията в България са били с най-голям дял от 57.72% от кризисните събития от природни бедствия.
През периода 2010 - 2020 г. в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място сред природните бедствия след пожарите, по данни на НСИ.
Какво трябва да се направи?
Част от структурните мерки, които трябва да се предприемат, са поддържане на естествените отводнителни артерии, създаване на допълнителна отводнителна инфраструктура. Важно е и изграждането на защитни съоръжения, които могат да бъдат както зелени, когато са изградени от естествени материали, така и сиви, когато са изградени от бетон и други строителни материали.
Дигите трябва да се изграждат така, че коригираното корито да може да проведе висока вълна, случваща се веднъж на 20 г., и да предпази от заливане на висока вълна веднъж на 100 г.
Неструктурните мерки са свързани с т.нар. триалогичен модел на управление на водите, в който трябва да има участие както на правителството и институциите, така и на науката и обществото.
Необходимо е да има и планове за защита от наводнения, които определят действията за реагиране при наводнения и разпределят ролите на заинтересованите страни.
В по-рисковите райони следва да има редовни тренировки за извънредни ситуации, както и по-засилена информация и предупредителни обозначения.
Възстановяване и поддържане на горите е ключово за защитата от наводнения, за наличието на питейна вода и за подобряване на климата. Залесеността, тревната и особено горската растителност са изключително важни, защото намаляват много рисковете от наводнения, поради водозадържащата си способност.

Със съкращения
climateka.bg