Същият сценарий

Наблюдаваме все същия сценарий - САЩ отново са готови да внесат справедливост, да спасят един (поредния) народ от злия диктатор, който ги управлява, и въобще не мислят за отплата, още по-малко за петрола и природните богатства в Иран.
Случилото се във Венецуела не беше толкова отдавна и затова непосредствен паралел между Каракас и Техеран е напълно логичен. А и няма как да не бъде, при положение че има толкова сходства - на първо място са запасите от черно злато и други ресурси (имат и богата литература и култура, но кой ли се интересува от тях); следват опозиционери, които от любов към родината си се обръщат към Вашингтон за нейното нападение (в единия случай е носителката на Нобел за мир Мария Корина Мачадо, във втория - синът на сваления шах Реза Пахлави); като основа винаги се използват протести, породени от народния гняв (недоволни от управляващите винаги ще има и навсякъде) и най-важното - от Белия дом винаги обещават "Помощта е на път".
Европейският съюз, да не остане на заден план, също се включва в подстрекателствата, навярно очакващ своя пай от плячката. И всичко това се прави не от състрадание към бедните и онеправдани хора в напълно различни точки от планетата, а за да се отклони вниманието от проблемите в самия ЕС, в самите Щати.