Няколко думи
Страх от истината
/ брой: 44
Ледът в Прокуратурата сякаш започва да се пропуква. Отвътре. На бял свят излизат факти, които пораждат основателни въпроси.
Докога т.нар. знакови дела ще бъдат държани на трупчета и няма да се разплитат?
Колко още ще продължат да слушат прокурорите своя и.ф. главен прокурор, след като съдът го смята за нелегитимен?
Има ли кой да проведе независимо разследване на появилите се в публичното пространство твърдения за връзки, зависимости и натиск в системата?
От какво и от кого се страхуват българските прокурори и следователи?
Всеки от тях се заклева: "...да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона..."
По съвест и вътрешно убеждение. Справедливост. Престиж. Закон.
Не зависимост, джуджета, прегрупиране и омерта.
Завладяната система трябва да бъде отвоювана. И отвън, и отвътре. Имунитетът й е жив и има сили да се съпротивлява.
Кажете си! Мълчаливите заложници на порочния модел законът рано или късно ще квалифицира като съучастници.
Истината не е страшна. Страхът от истината е плашещ.
