26 Юни 2025четвъртък02:19 ч.

Архивите са живи

Стефка Съботинова: Не само хубаво стрелям, но и улучвам

Песента на Стефка Съботинова "Притури се планината" е едно от двете нейни солови изпълнения в плочата "Мистерията на българските гласове", издадена на Запад.

/ брой: 57

автор:Любо Николов

visibility 7177

В миналото съм ходила с всички величия на лов и там са ставали най-големите джумбуши. Особено с бай Пенчо Кубадински ловът беше удоволствие. Спомням си, веднъж на лов в Разград стана страшен моабет. Той много обичаше турски песни и аз му пях до три часа през нощта. Въпреки че в пет станахме, ловът беше успешен.
Тодор Живков ми беше голям фен. Спомням си, че за последен път му пях на тържество на планинския връх "Баба". Много харесваше една моя песен "Заплакал е стар бел дядо" и все ме караше да му я пея.
Първият ми мъж - генерал Патев, ме запали по лова. Подари ми една пушка и така започнах. Помня и първия лов. Бяхме в Оряховица, Старозагорско, през 1966 година. Седнах на една скала. По едно време кучетата гонят към мене един заек. Стрелях и той направи салтомортале.
Харесва ми ловджийската среда. Никога не съм предпочитала жени за приятелки. По-рано ми завиждаха, че съм хубава, последните години защо ми завиждат - не знам. Винаги съм имала приятели мъже. С тях може да споделяш тайните си и няма да те предадат.
Най-горда бях, когато убих глиган. Във всеки глиган аз виждам арогантен мъж. Като бях в радиото, всяка събота имахме записи, а това са ловните дни. Помолих тогавашния диригент Здравко Михайлов да промени деня за записи, за да мога да отида на лов. Той се засмя, но колежките настояха: "Пуснете я. Нека иде на лов да видим какво ще убие, но да донесе после от него". Реших, че ако няма слука, ще купя нещо, за да се отсрамя. Заминах на лов в село Алдомировци. Беше страхотна виелица. На последната пусия бях премръзнала и посиняла. Застанах до едно дере. По едно време видях глигана пред мене. Взех го на мушка, стрелях и той падна. От месото направих кюфтета "меча стъпка" и нагостих радиохора "Мистерията на българските гласове".
Радвам се, че внукът ми наследи ловната страст. Хубаво стреля. Аз не само хубаво стрелям, но и улучвам, това е по-важното.
Винаги, когато пътувам на концерти из страната, нося оръжието с мен. Два пъти не го взех и ми излезнаха глигани. Първият път спрях с колата. Глиганът ме погледна пренебрежително от десетина метра и продължи да рие. По целия път от Бургас до София плаках. Шофьорът ме пита: "Защо плачеш?", а аз му отговорих: "Един път в живота на ловеца се случва такова чудо, а аз да нямам пушка". Глиганът все едно ме напсува.

Примирие между Израел и Иран

автор:Дума

visibility 788

/ брой: 114

Докладът за РСМ - без българските предложения

автор:Дума

visibility 867

/ брой: 114

Членство в НАТО - само чрез абонамент

автор:Дума

visibility 835

/ брой: 114

Накратко

автор:Дума

visibility 708

/ брой: 114

Силата е в мира

visibility 750

/ брой: 114

Без човещина нашият свят е изгубен

visibility 709

/ брой: 114

Политика и политиканстване

автор:Георги Миланов

visibility 544

/ брой: 114

Телевизионна радиация

visibility 803

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ