Случки "на косъм" с експеримента "Горанов"

Ще се радвам, ако напоследък в София на покривите на високите здания и по върховете на паметниците са успели да се заселят ангели, точно като в култовия филм "Небето на Берлин" (с друго заглавие "Криле на желанието") на Вим Вендерс от средата на 80-те години на миналия век. Впоследствие се оказа, че най-неочаквано, включително за сериозните анализатори, въпросните справедливи и състрадателни същества, предвождани на големия екран от Питър Фолк, по-известен иначе като инспектор Коломбо, обърнаха с хастара навън "голямата" история, обединявайки завинаги двете разделени със стена и настръхнали в миналото една срещу друга половинки на германския град, и го превърнаха в едно от най-добрите места за живеене в света днес.
    Рисковете, които текущо и перспективно върволицата управляващи носят у нас за нацията и държавата, обективно и неотменимо налагат някакво коригиращо присъствие "отгоре", с оглед избягване за пореден път на големите катастрофи, набелязвани и конкретно предизвикани най-вече от обикновена глупост и интелектуално неподплатена самонадеяност. В този контекст е трудно предварително да се каже

какво се явява по-опасно:

маниашкият хумор на Симеон Дянков или втренчената (с извинение, почти а ла Бъстър Кийтън) сериозност на Владислав Горанов.
    Идеята за "спасителна" банкова ваканция като "ефективен" отговор на кризата с КТБ, с която господата В. Горанов и Й. Цонев подготвено са влезли на обсъждане в президентството, еднозначно подсказва за твърде извратено и неграмотно, недопустимо късогледо разбиране на макрофинансите и на специфичните проблеми на взаимодействието "банки-спестители" във времето. Казано по-просто и ясно, чрез допълнително и зорлем провокирана паника и несигурност при евентуално дори за броени дни хлопване на кепенците на търговските банки страната ни е е могла да бъде срината до основи.
Спасението като във филмите и романите, но съвсем наистина, идва в последния момент в лицето еднолично на г-н Светослав Гаврийски, който (в ролята може би на ангел-спасител!) заявява: "Вие правете каквото си щете, но моята банка няма да затваря."
Така на мен никак не ми се ще повече да се задълбочавам в разчепкването на това какви познания в областта на финансите са демонстрирали в конкретния изключително критичен случай и не само при него БНБ, Министерството на финансите, Асоциацията на търговските банки, корпусът на никому неизвестните президентски съветници, мозъчните тръстове на парламентарно представените партии и който и да е прочие, изправили България за пореден път плътно на ръба на икономическото и политическото небитие. Срутването ни се е разминало, както казва народът, "по жива случайност", висели сме "на косъм", разчитали сме вероятно "на честна дума", на която по тези ширини е доказано невъзможно да се разчита. Главният въпрос тук е все пак как сме се отървали без намеса свише? А наглед по-страничният, но също непренебрежим въпрос е защо цялата тази история не заслужи подобаващо публично обсъждане, а обсъждането й продължава да вълнува главно тясно професионални среди? Включително и много тревожно, както отколе, под сурдинка.
    Но с това далеч не се изчерпват местните казуси, подходящи за своевременна и интензивна ангелска интервенция. Помните ли неотдавна мерналата се публично идея на министъра на финансите, с първоизточник Института за пазарна икономика, за замразяване на минималната работна заплата.

Снета бе набързо, невероятно!

Как и защо - "заради неактуалност", и по-конкретно заради възражение от страна на работодателите. Последните, слава Богу, по един въпрос най-сетне се усетиха, че с реакционерството сме отишли твърде далеч. С крайнодесните експерименти и с "твърдия" плосък данък държавата ни, ситуирана в социална Европа, ще започне още по-усилено да се изпразва откъм население посредствам емиграцията. Което пък ще обезсмисли напълно безспорните ни постижения като някаква, но все пак демокрация, икономика, наподобяваща отгоре-отгоре цивилизовано пазарната, еврочленството, членството в НАТО и пр., и пр.
Ако няма перманентно нарастване на общото благосътояние, а то си остава "блатосъстояние", изглежда по-добре през 1989 година нищо да не беше се случвало, нали? Което обаче не се явява никакво утешение, още по-малко някаква що-годе приемлива перспектива.
    За безсмислеността и деконструктивността на занимавките на финансовия министър с пенсионноосигурителната система бе публично изречено и издискутирано май вече достатъчно. След което остава единствено една голяма питанка. При това не особено затрудняваща отговора в аспект кой за пореден път начева да ни управлява и съдържащ в себе си очакване за неотменна ангелска помощ по отношение на държавността и народностното ни оцеляване и за в бъдеще в европейската история.
    Понеже аз

притежавам "злобна памет"

тоест имам навика много да помня и да внимавам кой какво през годините е казал, за финал не мога да си позволя да пропусна още нещо, мисля си, важно. При предишния цикъл от приказки за въвеждане на еврото у нас тогава зам.-министърът на финансите Горанов някак си между другото спомена за евентуален "adjustment", сиреч за доуточняване, донагласяне на курса на лева към еврото при присъединяването ни към евросистемата. Тъй като въпросният възглед не е опровергаван от момента на изпускането му по националната телевизия, нещата упорито говорят в полза на надвисваща голяма беля по линия предизвикването на паника във финансовия и реалния сектор.
    И дотолкова, доколкото управляващите ни доказано и демонстративно са самодостатъчни и не се съветват с никого извън техните откровено скудоумни кръгове, надеждата хартисва отново и единствено в масирана намеса на ангелите. Дано на тях да не им е омръзнало най-подир и дано не са зарязали напълно, без потребния периодичен мониторинг, "тази територия"!