Раждането на Театър 199 започна от дома на Николай Бинев*

Всичко започва на кръглата маса, наричана ермитажа (hermitage (фр.) - място за уединение; в по-широк смисъл - хранилище на ценни или уникални неща), у Домнини, на ул. "Стефан Караджа", спомня си Михаил Ганев, братът на голямата артистка. На този адрес Домна Ганева и Николай Бинев живеят вече като семейство, отделили са се от гнездото на родителите й, където е минало цялото им следване. По цели нощи младият артист слуша музика - симфонична, оперна, балетна, чете пиеси от класиката, както и от нови западноевропейски и американски драматурзи, разказва Ганев - куклен артист, режисьор и сценограф.

Николай Бинев е имал широк поглед и задълбочени познания в литературата и драматургията, няма защо да крием, малцина от актьорите и днес четат, вметва Ганев. Запознавайки се с пиесите, Бинев започва да "раздава" роли на познати артисти от столичните театри, кани ги на гости, под претекст да се видят и да почетат нови пиеси. Така започват сбирките на изпълнители от софийските трупи. По същество това са и първите режисьорски опити на Николай Бинев, който разпределя роли и слага началото на домашния театър на маса.
Играта доставяла огромно удоволствие на поканените и след първия прочит домакинът, който на младини имал колебания Консерваторията или Театралната академия да избере, прави музикално оформление от известни класически произведения. Беше невероятно, оставаше само да се разиграе на мизансцен! - спомня си Мишо Ганев. Театралните събирания се превърнали в осъществена мечта за актьорите.

Сбирките на домашния театър у Домна Ганева и Николай Бинев продължават перманентно до "Стъклената менажерия". Разбират, че са постигнали желаното майсторство, но няма къде да покажат уменията си, няма сцена, на която да играят пиесата на Тенеси Уилямс. И я правят с държавната Концертна дирекция! Като чува менажерия, партийната цензура разрешава, сигурно ще е нещо за животни, тези артисти са известни по радиото, да го правят. И "нашите хора", казва Мишо Ганев, решават да поканят най-обичания, популярен и безспорен артист Чочо - Апостол Карамитев, звездата на българската сцена и екран. Участват Апостол Карамитев, Леда Тасева, Николай Бинев и Домна Ганева, режисьор - Бейзи Майлер (Ребека Арсениева-Майлер, до 1980 г. е режисьор в Радиотеатъра на БНР. "Балкантон" издава 46 плочи с нейни драматизации по детски приказки и повести - б.а.). За художник е поканен Иван Кирков (живописец, плакатист, илюстратор, сценограф, професор от 1985 г., преподавател в Художествената академия "Н. Павлович" - б.а.).
Но кой е Тенеси Уилямс? Известни са Горки, Маяковски, Гогол... Е, щом е менажерия, значи смешка някаква, разрешаваме! "Стъклената менажерия" тръгва и из провинцията след края на театралния сезон - по линия на Концертна дирекция. Пиесата се играе в 37 града, някъде 1961-1962 г., спомня си в интервю за "Всяка неделя" Николай Бинев, според когото "турнето е организирано от дейния Апостол" - https://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet-nikolai-binev.html
Михаил Ганев, тогава десетокласник, изпълнявал задачите на всички технически служби - осветител, музикален оформител, сценичен работник, испициент и всичко останало. Трябва да е било лятото на 1962 г., когато сменяха парите, спомня си Мишо. Пътували с колата на Иван Кирков "Рено Дофин" и с "Москвич"-а на Славейко Иванов - балетист (артист в Софийската опера, танцувал Гамаш от балета "Дон Кихот", спомня си днес примата Калина Богоева - б.а.), приятел на трупата. Плащали си сами нощувките, от хонорарите, а Иван Кирков спял за икономия в "Рено"-то.
Главното "действащо" лице в спектакъла е портретът на бащата в разпадащата се семейна идилия, около който се развива действието. В Димитровград, май, се оказва, че портретът е забравен след предишното представление, далечно място, дума да не става за връщане, а спектакълът трябва да започне. Няма го Мишо обаче, няма кой да вдигне завесата в читалището, а действието се развива на светлинна завеса, освен на централната, със следач. Началото се бави половин час и Карамитев тръгва да търси "сценичния работник". Открил го до библиотеката, рисува портрет по памет върху картон, за да възстанови загубения реквизит.

Мишо Ганев разказва и за сцената в Тулово - нищо, едно празно дъно, ни завеса, ни прожектори, нищо-нищичко. Само една голяма крушка, контактите изскубнати и само на едно място висят две голи жици. Прожектори ученикът Ганев е правел с обикновена крушка 200 вата и фуния от паспарту - брои до три, защото, ако се забави с изгасването, хартията ще пламне. Командвал мамбото (ролковия магнетофон - б.а.) с палеца на крака. Осветлението - едната жица в устата, другата в ръката. В сублимния момент от спектакъла Апостол Карамитев се обръща, вижда човека-театър, хлъцва и онемява. Леда Тасева се опитва да подаде реплика, но той ококорен напуска сцената. "Идиот, какво правиш, ще светнеш като крушка!"
Когато Апостол минавал през поредния град от турнето, учрежденията спирали работа, за да могат жените, излезли по улиците, да го видят, когато отива към театъра. Вратите на театралния салон, препълнен със седнали и правостоящи, винаги оставали отворени, за да могат притихналите във фоайетата зрители да чуват. Дай боже на днешен актьор това чудо да се случи!, възкликва Ганев.
След турнето със "Стъклената менажерия" приятелството на Мишо Ганев с великия артист остава до живот. Гастролът свършва, всеки от артистите започва сезона в театъра, където играе, а хората от културата се усетили, че пиесата на американския драматург била приета много добре и цяла България пълнила залите. Станало ясно, че е необходима самостоятелна сцена, на която да се поставят и играят спектакли извън репертоара на столичните театри. Така се ражда идеята за театър без постоянна трупа - първообраза на Театър 199, и отговорните фактори взели решение. Който има готово представление, да има къде да го представи пред публика. Решаваща била намесата на Катя Зехирева от Театъра на словото (народна артистка, професор от 1981 г. във ВИТИЗ, днес НАТФИЗ, 12 г. ръководител на катедра "Сценична реч", директор на ДТ "Рачо Стоянов" в Габрово (1973-1976 г.) и дългогодишен директор (1976-1991 г.) на Театър 199 - б.а.), талантлива актриса, брилянтен рецитатор, свестен и почтен човек, по думите на Михаил Ганев.
Дълг на театралните историци е да уточнят дали големият режисьор Вили Цанков създава първия домашен театър у нас, защото това става в средата на 70-те години на миналия век, когато за пореден път е оставен без работа. Претенции за подобни инициативи имат мнозина театрали, но създаването на Театър 199 през 1965 г. потвърждава твърдението на Михаил Ганев.

* На 25 януари 2025 г. Младежкият театър "Николай Бинев" ще отбележи своята 80-годишнина