Бенжо и тримата

Ние бяхме босоноги хлапаци от сиромашката турско-еврейска махала Орта Мезар в Пловдив,  който родителите ни все още наричаха Филибе. Един от нас беше Бенжо, който умислено прекарваше през пръстите на краката си мекия топъл прах, който след есенните топли дъждове се превръщаше в непроходима кал. Аз разказвах небивалици на зяпналите си другарчета как сме се завърнали от Франция в Пловдив с балон, как сме се спуснали по въжената стълба и прочее измислици, вероятно навеяни от писанията на Жул Верн или гледани на кино - тогава все още нямо, но все така упоително с фантазмите си.

Бенжо. Още не знаехме, че пълното му име е Бенжамен, а фамилията - Израел Варон. И не знаехме, че след години на раздяла разнопосочните ни жизнени пътеки ще се слеят в един стръмен, но далечен и светъл път, който ще мине през полицейски хайки, затворнически килии, партизански землянки и нелегални вестници с неизменното "Прочети и предай другиму". И не знаехме как можеш да бъдеш предаден другиму не от чужди, а от свои...

... След много, много години, вече побелели и поуморени, в "тихата ни есен", седяхме в мансардата на улица "Елин Пелин" - при Валери Петров - Бенжамен Варон, Христо Ганев и аз, всички четирима по различно време и по различни поводи изключвани от Партията и отново приемани, и отново изключвани за "другост", за изказани тревоги и съмнения, и пак приемани. Може би не винаги те, а ние сме били грешниците, но винаги оставахме до смърт верни на идеала, на който посветихме и живот, и надежди. Но най-верният, най-потърпевшият беше Бенжо - онуй момче, което прекарваше топлия пловдивски прах през пръстите на краката си, а после тревогите за вярната посока на Пътя през сърцето си.

И когато с тъга узнах, че той ни е напуснал далеч от Филибе, и прочетох некролога от близките му, усетих топъл лъх от якото наследство, което е оставил на близките си: "честно изживян живот, отдаден на семейството и за осъществяването на на-великия идеал на човечеството".

Сбогом, Бенжо, скъпо мое другарче от Орта Мезар!