Здравето е право, не търговия

Един от най-сериозните въпроси пред българското здравеопазване остава моделът, по който функционират лечебните заведения. От години БСП последователно отстоява позицията, че болниците, особено държавните и общинските, не трябва да бъдат търговски дружества.
Това не е просто политическа теза. Това е въпрос за бъдещето на здравната система и за начина, по който обществото ни разбира ролята на медицината.
Когато лечебните заведения са поставени в рамката на Търговския закон, неизбежно се създава противоречие между обществената мисия на медицината и финансовата логика на системата. Лекарите и медицинските специалисти са призвани да лекуват хора, но често са принудени да работят в условия, в които финансовите показатели и клиничните пътеки определят организацията на лечението.
Това поставя много медицински специалисти в ситуация да работят под постоянен административен и финансов натиск. Вместо да се концентрират върху пациентите, те трябва да се съобразяват със сложни процедури, отчетност и ограничения, които правят системата тромава и неефективна.
Особено тежко това се усеща в по-малките и отдалечени региони, какъвто е и Смолянският регион. В малките населени места, в планинските и труднодостъпни райони, достъпът до областна болница често означава десетки километри път, липса на транспорт и загубено време, което понякога струва твърде скъпо. Именно затова малките общински болници не са просто лечебни заведения, те са въпрос на сигурност, на спокойствие и в много случаи на живот.
В същото време проблемът с кадрите става все по-сериозен. Недостигът на медицински сестри и други специалисти е факт, за който алармират както професионалните организации, така и самите лечебни заведения. Много млади специалисти напускат страната или избират други професии, защото условията на труд и заплащането не съответстват на отговорността, която носят.
Затова въпросът е принципен.
Може ли здравеопазването да се развива устойчиво, когато е подчинено на логиката на търговията?
Според мен не.
Държавните и общинските болници трябва да имат ясна обществена функция. Те не трябва да бъдат оставяни да оцеляват, а да бъдат подкрепяни, за да изпълняват своята основна роля да гарантират достъп до лечение за всеки човек, независимо къде живее.
Необходима е и промяна, която да даде сигурност на медицинските специалисти, че трудът им ще бъде оценен достойно, че няма да зависят единствено от клинични пътеки и административни ограничения, и че ще имат перспектива да се развиват в България.
Частният сектор има своето място в здравеопазването. Но обществената система трябва да бъде стабилна, предвидима и справедлива, защото тя носи отговорност за всички.
Здравеопазването не може да бъде измервано единствено в баланс между приходи и разходи. То е обществен ангажимент и мярка за това доколко една държава се грижи за своите хора.
И именно затова през годините левицата последователно е отстоявала един основен принцип, че здравето не е стока, а основно право на всеки.
Справедливостта в здравеопазването не е абстрактна идея. Тя означава достъп до лекар, когато имаш нужда. Означава сигурност за хората и уважение към труда на медиците.
Справедлива България е възможна! Подкрепете „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ с номер 5 в интегралната бюлетина!