Нищо не е забравено, никой не е забравен!

Войната привидно винаги избухва внезапно, макар поколение по-късно за историците тя да изглежда неизбежна. През 1941 г. започва най-страшната за Русия и СССР Велика Отечествена война, и то само 20 г. след опустошителната Гражданска война. Нацистите са спрени, отхвърлени и гонени до Берлин с цената на неизбежните огромни жертви.
В заключителната Берлинска операция през април 1945 г. Червената армия концентрира над 2,5 млн. войници и офицери, 6250 танка и самоходни оръдия, 7500 самолета. Загубите са огромни, но залогът е Победата - по официални данни за денонощие Червената армия е губила по 15 хиляди войници и офицери, равни на повече от една плътна дивизия. Общо в Берлинската операция съветските войски са загубили 352 хиляди души.
По време на операцията в прилежащите германски градове са въведени танкове в бойния ред на пехотата, които не са могли свободно да маневрират и са ставали удобна мишена за противотанковите средства на хитлеристите. Залогът е спасяване на много повече пехотинци. За две седмици боеве Червената армия губи една трета от участващите в Берлинската операция танкове и самоходни артилерийски установки - 1997 броя. Загубени са и 2108 оръдия и минохвъргачки, 917 самолета.
В резултат на операцията съветските войски напълно разгромяват 70 пехотни, 12 танкови и 11 моторизирани дивизии, взети са в плен 480 хиляди души.
На 9 май 1945 г. в Москва каца самолет Ли-2, донася акта за капитулация на фашистка Германия.
На 24 юни на Червения площад в Москва е проведен Парадът на Победата: командвал парада маршал Константин Рокосовски, приел парада маршал Жуков.
На парада с тържествен марш преминават сборни полкове от фронтовете - Карелски, Ленинградски, 1-ви Прибалтийски, четирите Белоруски и четирите Украински фронта, сборен полк от Военноморския флот.
В състава на полк към Първи Белоруски фронт в специална колона преминават и представители на полската войска. Пред сборните полкове на фронтовете крачат командващи фронтове и армии, герои на Съветския съюз носят знамената на прославени части и съединения.
Парадът завършва с марш на 200 знаменосци, хвърлили знамената на победените германски войски в подножието на Мавзолея. Всички участници приемат като клетва, че „Нищо не е забравено, никой не е забравен”. Времето обаче си прави шеги с хората. Сега три държавици от Балтика се срамуват от участието си в антихитлеристката коалиция и почитат помагачите на Хитлерова Германия. Полша също не се гордее много с участието си.