20 ТЕЗИСА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ НА НАШИЯ ВЕК
Уважаеми другарки и другари,
През изминалите седемдесет и пет дни след публикуването на 15 юни на Манифеста на левите сили „Социализмът на нашия век“ с мнозина от вас проведохме десетки срещи и разговори из цялата страна. Благодаря ви за активното участие и за споделените мнения и бележки. Това важи и за предложенията във връзка с критиките, че текстът е на места със сложен език, както и че не съдържа достатъчно ясни послания, отправени към определени адресати.
Затова за следващия етап на идейната ни дискусия до началото на ноември ви предлагам проект на “20 ТЕЗИСА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ НА НАШИЯ ВЕК“ с формулировки, извлечени от текста на Манифеста. Тезисите представляват опит в концентриран вид да бъдат отразени основните идеи и постановки, заложени в него. В предстоящите обсъждания следва да преценим дали те достатъчно пълно и точно отразяват съдържанието на Манифеста.
Целта е, въз основа на така обсъдените тезиси, да стигнем до следващата най-важна стъпка – подготовката докъм края на годината на заключителна Политическа декларация, в която да заложим водещите политически задачи и действия за предстоящия период от съдбовно значение за ролята и бъдещето на Българската социалистическа партия и на лявото движение в България за години напред.
Нека достойно и с чест изпълним дълга си на носители на социалистическата идея и на необходимата лява политика в нашето изпълнено с изключителни предизвикателства време!
С другарски поздрав,
Крум Зарков
Председател на Националния съвет на БСП
20 ТЕЗИСА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ НА НАШИЯ ВЕК
1. В Манифеста на левите сили "СОЦИАЛИЗМЪТ НА НАШИЯ ВЕК" заявихме своята категорична воля да начертаем друг път за страната ни, далеч от разпада, деградацията и отчуждението, породили цяло „поколение стрес“ и обсебили съдбата на нашия народ и народите по света.
2. Изкуственият интелект и новите технологии преобръщат из основи начина, по който произвеждаме, придобиваме и потребяваме благата. Конфликтът между труд и капитал ескалира и докато другите сили обслужват капитала, ние защитаваме правата на работещия човек.
3. Не предлагаме връщане назад, но истината е, че държавният социализъм осигури на поколения хора на труда сигурна работа, доходи за свой дом, всеобщо образование, здравеопазване и отдих, развита наука и култура. Неговото рухване не отменя тези истини.
4. Днес нашият призив е да градим демократична, правова и социална държава съгласно Конституцията, основана на ценностите свобода, мир, хуманизъм, равенство, социална справедливост и търпимост - ценности, които могат да получат живот само в едно солидарно общество.
5. Призоваваме за образование, което разгръща човешкия потенциал, което възпитава в солидарност, което не изключва никого и подготвя хората не просто за пазара на труда, а за активно участие в демократичния обществен живот; за здравеопазване, което поставя труда на лекуващия и здравето на лекувания над печалбата.
6. Призоваваме за достъпни жилища – за топъл, чист и сигурен дом. За достъпна култура с възможности за творчество и споделена радост; за общество, в което равенството не е лозунг, а основа на свободния и смислен човешки живот без потисничество, живот отрицание на разделението в полза на солидарността.
7. Необходима е друга икономическа база, която да подобри живота на работниците в промишлеността, строителството, селското стопанство и транспорта, на служителите в търговията, на работещите в сферите на здравеопазването, образованието, услугите, IT сектора и административния персонал.
8. Необходима е нова политическа структура, която да признава домашните грижи като труд, чиято присъда не е работа до гроб, а активни и достойни старини, която не захвърля хората в неравностойно положение и малцинствените групи на бунището на мизерията и отчаянието.
9. Нужно е ново обществено съзнание, което постави солидарността над конкуренцията, общото благо над частната печалба, дружбата над омразата. Време е да си пробием път през мъглата на заблудата, че личното ни битие съществува отвъд общественото, че личното ни щастие е възможно, когато всеки воюва срещу всеки.
10. Десетилетия наред политиките на приватизация, дерегулация, бюджетни икономии, плосък данък, подчиняване на публичните сфери на пазара прехвърлят богатство и власт към малцина. Нека радикално променим мястото и ролята на труда, вместо все нови „спасители“ да ни „избавят“ от язвите на самата система!
11. Хората, които работят в заводите, болниците, училищата, лабораториите, офисите и нивите създават несравнимо повече богатство, знание и обществена стойност, отколкото получават. Огромният ни трудов, интелектуален и творчески потенциал трябва да бъде развиван, а не изнасян. Уважаван, а не експлоатиран.
12. Облагодетелстваните се борят срещу всички форми на осъзнато работническо действие – от синдикалната организация до социалистическото политическо представителство. Ние сме за реална власт на мнозинството, за участие на работещите в управлението и за обществено богатство, което се споделя, а не се присвоява.
13. Ние сме част от Европа и вярваме, че бъдещето на България е свързано с бъдещето и на другите народи. Но Европейският съюз все по-често се отдалечава от принципите на солидарността и сближаването, върху които е изграден след Втората световна война. Интересите на корпорациите властват над интересите на обществото.
14. Ние се борим, опрени на солидна социална основа и справедлива икономическа политика, за друга Европа – Европа на мира, труда, равенството и солидарността. Европа, която поставя човешкото достойнство над печалбата, сътрудничеството над конкуренцията и сближаването над разделението между център и периферия.
15. Ние сме против безконтролното увеличаване на военните разходи за сметка на обществените нужди и в ущърб на приоритетите на здравеопазването, образованието, науката, културата, и регионалното развитие. Сигурност без социална кохезия, без демократична легитимност е опасна илюзия.
16. Мирът не се постига чрез повече оръжия, а чрез по-силен съюз между желаещите го. За капиталистите войната е източник на баснословни печалби. Социалистите виждаме в нея пречка пред човешкото сътрудничество и глобалното благоденствие. Това е и легитимацията ни на носители на мир и разбирателство между народите.
17. Ние отхвърляме идеята за „зелен капитализъм“ като изначално невъзможна; нашата битка е за климатична справедливост. Производството следва да се организира спрямо обществените нужди, а не частните печалби. Верният път е защитата на водите и горите и обобществяването на енергетиката и транспорта.
18. Спешно се нуждаем от кооперативно земеделие, което да създава сигурност за местните производители и да съкращава веригите на доставки до потребителите. Крайно време е веднъж завинаги да разсеем митовете за несметните блага на приватизацията, за свободата чрез пазара и за щастието чрез потребление.
19. Въпрос на политически и идеологически избор е за кое ще се погрижим: дали да оцелее властта на народа, чрез народа и за народа, или да пребъде всевластието на капитала. Като наследници на антифашистката традиция заявяваме: няма нито свобода без равенство, нито реална демокрация без солидарност.
20. Затова нашият призив днес към всички, които отказваме да приемем бедността, неравенствата, дискриминацията, разрушаването на планетата и войната, е да изградим ново социалистическо движение, което да ни обедини около каузата за социална справедливост, демокрация и солидарност!
Подкрепете този призив, за да тръгнем заедно по стръмния път към изграждането на едно справедливо, солидарно и равноправно общество!
