Увеличават данъчните облекчения за деца

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви нов пакет от данъчни мерки, насочен към увеличаване на бюджетните приходи за 2027 г. Основната цел е да се намали делът на сивата икономика чрез подобряване на събираемостта на данъците. На брифинг Петкова подчерта, че пакетът включва данъчни преференции за семейства с деца и предприятия, което ще улесни финансовото им положение.
Увеличават се и глобите исанкциите в данъчните закони, които не са променяни от  2006 г. насам. Според заместник-министъра много от тези мерки не отразяват текущата икономическа ситуация и потребностите на обществото.
Една от основните промени е свързана с увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания.
При едно дете в момента действащият размер за 2026 година е 6000 лева. Той се увеличава на 5000 евро. Разликата е 1932 евро. При две деца размерът се увеличава от 12 000 лева на 8000 евро. Разликата е 1864 евро. При три и повече деца размерът се увеличава от 18 000 лева на 11 000 евро. Разликата е 1796 евро. За децата с увреждания увеличението е най-голямо - от 12 000 лева на 10 000 евро, като скокът е 3864 евро. 
Новост е въвеждането на данъчно облекчение за детско развитие - за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на деца. Действащите данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания са безусловни. Те се приспадат от данъчната основа в нормативно определен размер, посочен в закона.
За разлика от тези две преференции, при новата преференция идеята е от годишната облагаема данъчна основа да се приспадат конкретни разходи, но те да бъдат документално обосновани. Разходите трябва да са свързани с детското развитие - например такси за участие в танци, езикови или други образователни курсове, както и разходи за спортни дейности.
Идеята е тези разходи да се приспадат от годишната данъчна основа на работещите родители. За едно дете е предвидено облекчение в размер на 2000 евро, за две деца - 4000 евро, а за три и повече деца - 6000 евро.
Извършените разходи трябва да бъдат документално доказани, но самите документите няма да се прилагат към годишната данъчна декларация, уточни Петкова. "Те трябва да са налични при проверка от Националната агенция за приходите. Идеята е да не се затрудняват нито правоимащите лица, нито НАП, когато е необходимо да бъде извършена проверка и доказване на разходите. Тази мярка всъщност има не само ефект за подпомагане на работещите родители, но и ефект за изсветляване на част от сивата икономика", уточни зам.-финансовият министър. 
Ще има мярка за амортизация на изкуствен интелект. Така компютрите ще се амортизират за една, а не за две години, както е сега, посочи зам.-министърът на финансите. Ще има промяна и при ваучерите за храна.
Ако сега те са на стойност 102 евро, ще станат 200 евро при облагане на ваучера с данък от 7%. Така максималният размер на месечния ваучер за едно лице ще стане 186 евро. Ваучерът остава освободен от социални осигуровки, но облагаем с по-ниска ставка от 10%, уточни Петкова. От 3 на 7% се увеличава ставката на наети или предоставени за ползване активи. Предвиждат се промени и в други данъчни закони

Законът за данъка върху добавената стойност

Първата мярка е повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 евро на 75 000 евро.
оброволната регистрация по ДДС остава. Задължителната регистрация ще възниква при достигане на праг от 75 000 евро.
Втората мярка е въвеждане на задължение за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. Тази мярка е насочена към предотвратяване на възможностите за укриване и недеклариране на ДДС.
Третата мярка по ДДС е въвеждането на задължително електронно фактуриране за местните доставки. Съгласно европейска директива от 1 януари 2030 година задължително трябва да бъде въведено електронно фактуриране за трансграничните доставки. Голяма част от държавите членки вече са въвели електронно фактуриране и за местните доставки.
Мярката всъщност ще бъде приета сега чрез промени в законодателството, но реално ще започне да функционира от 2028 година, тъй като е необходимо изграждането на информационна платформа на НАП, чрез която да се верифицират издадените от доставчика фактури и да се потвърждава от получателя, че действително е реализирана съответната сделка.

Законът за корпоративното подоходно облагане

Първата мярка е актуализиране на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. В действащия Закон за корпоративното подоходно облагане прагът е 700 лева и не е променян дълги години. Предлагаме актуализиране на този праг, като той ще бъде 1000 евро. Идеята е активите на стойност до 1000 евро да не се амортизират, а да се отчитат директно като разход от предприятието.
Предвиден е преходен период за активите, които са на стойност над 700 лева, но са на стойност под 1000 евро и са включени в данъчния амортизационен план на предприятията, като е определено съответно как трябва да бъдат третирани.
Втората мярка е повишаване на данъчната неутралност при пренасяне на загуби.
Третата мярка е въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна техника.
Четвъртата мярка, която се предлага, е промяна в режима на ваучерите за храна на електронен носител. Съгласно действащата разпоредба за 2026 г. годишната квота за ваучерите за храна е определена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в размер на 818 млн. евро. Предлага се увеличаване на годишната квота на 1,5 млрд. евро.
Петата мярка, която се предлага, е актуализиране на режима за облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, които предприятието предоставя за лично ползване на управители, съдружници, директори и други лица. В момента ставката е 3%, а се предлага нейното увеличаване на 7%.
Шестата мярка е облагане с данък върху свръхпечалбите за 2027 година. Той ще обхване банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци с не по-малко от пет обекта за търговия с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
По данни, представени от Петкова, тези сектори формират около 60% от реализираната свръхпечалба във всички икономически сектори. За всяко предприятие ще се изчислява средната печалба за периода 2020-2025 г., увеличена с 20%. Разликата между данъчната печалба за 2027 г. и тази референтна стойност ще се облага с 33%. Ако разликата е отрицателна, данък върху свръхпечалбата няма да се дължи.
На въпрос дали мярката може да доведе до по-високи цени в хранителните вериги и други услуги, Петкова заяви: „Ние считаме, че би трябвало облагането на свръхпечалбата да доведе до намаляване на цените, отколкото до увеличаване. Т.е. ако ти намалиш цените или таксите, няма да има свръхпечалба.“
Тя посочи като пример облагането на енергийните дружества през 2022 г., когато според нея цените на електроенергията са били драстично намалени. „Когато има, примерно, таван на цените или примерно се въвежда облагане, икономическите оператори нямат интерес да реализират свръхпечалби, защото по принцип трябва да ги внесат в бюджета“, каза Петкова. Предвижда се за 2027 година 90% от дължимия данък да бъде внесен като авансови вноски.