Нов опит

Министерството на финансите се опита да защити и днес въвеждането на еднократен данък "свръхпечалба" за 2027 г. в шест сектора – банки, застраховане, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и бързи кредити, въпреки многобройните критики от икономисти, финансисти, политици и засегнати браншове. 
Това се оказа най-спорното предложение за промени в данъчните закони догодина. Според Министерството на финансите допълнителното облагане ще увеличи приходите в бюджета, с които да се финансират данъчните отстъпки за семействата с деца, а мярката ще действа и проинфлационно. Според критиците най-лошото в мярката е, че срещу минимални ползи за бюджета ще се даде силно негативен сигнал към всякакви външни инвеститори, които ще разглеждат България като държава с повишен политически риск. Освен това, според критиците, правителството няма цялостна визия за овладяване на бюджетния дефицит до 2-3% за следващата година чрез реформи, а разчита единствено на механично "пълнене" на хазната. 
Всъщност това не е първият опит, в който властниците се опитват да прокарат подобен закон. Още в средата на 2023 г. Министерството на финансите публикува предложения за промени в данъчните закони, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 г. Ведомството, управлявано тогава от служебния министър Росица Велкова, предложи промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и в други закони през неговите преходни и заключителни разпоредби. Една от най-важните данъчни промени и тогава беше въвеждането на нов, еднократен данък „свръхпечалба“, който да обхване всички фирми и еднолични търговци. Опитът беше той да бъде прокаран, както обикновено, с промени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Това предложение обаче още тогава бе отхвърлено. Сега опитът за подобна данъчна промяна се повтаря. След като правителството се проваля в опита си да определя справедливи цени, вече се напъва да определя и справедливи печалби. Това е краткият прочит на едно от най-спорните нововъведения в представения пакет данъчни промени за догодина - а именно идеята шест сектора да бъдат обложени с данък "свръхпечалба".
Мярката видимо е заимствана от подобни в други държави през последните години. Това обаче не я прави непременно смислена, а напротив - също както и на повечето други места, където е пробвана, тя е зле обоснована и не е плод на някаква икономическа логика или управленска философия. Най-прякото доказателство за последното - в публикуваната съвсем наскоро управленска програма на кабинета "Радев" няма и дума за подобен данък.
Както в повечето страни, и тук това е просто решение тип "кръпка за бюджета". Най-лесен и мързелив начин да се осигурят приходи, вместо да се намаляват разходи. От оценката за въздействие към законопроекта разбираме, че държавата очаква по този начин да прибере 1,035 млрд. евро, като до 90% от сумата ще се дължи и авансово, така че тя да постъпи в бюджета още догодина.
По същество въпреки заявката на управляващите да не се вдигат данъци облагането на свръхпечалбата е точно това - макар и само за 2027 г. Само че, за разлика от повечето други варианти, този е лесен за прокарване и дори може да се оправдае с разтегливи мантри като постигане на икономическа и социална справедливост. Че дори да получи и популистка окраска в стил "да накажем тези изедници с огромни такси и маржове".
Уверенията на правителството са, че данъкът "свръхпечалба" ще е само за 2027 г. и текстовете наистина са така разписани. Друг е въпросът, че веднъж отворена вратата, нищо не пречи при нужда тя да бъде отваряна отново.
В този смисъл гуверньорът на БНБ Димитър Радев изрази сериозни опасения, че допълнителното облагане на банките ще оскъпи банковото посредничество и кредитите за хората и ще отблъсне инвеститорите. А на него може да се вярва.
Увеличението на данъчната оценка на имотите пък реално ще удвои данък сгради за гражданите в края на периода. Опозицията настоява, че ако се вдигат оценките, трябва пропорционално да се намалят данъчните ставки, за да не се ощетява джобът на потребителите. 
Всеки нов данък върху бизнеса в крайна сметка се прехвърля като крайна тежест върху обикновените потребители под формата на по-високи цени. Единствените мерки, които получиха консенсусно одобрение, са разширените данъчни облекчения за отглеждане на деца и плановете за забрана на хазартната реклама.