За "плоския" Нобел и истинската наука
От няколко дена родната неолиберална екосистема е изпаднала в нещо средно между религиозен екстаз и интелектуален махмурлук. Причината? Обявиха новите Нобелови лауреати по икономика за 2026 г. - Робърт Хол и Майкъл Уудфорд. И се почна. Фейсбук закипя от триумфални статуси „Видяхте ли?! Бащата на плоския данък взе Нобел!".
Има само един малък проблем. Шведската академия на науките присъди наградата на Хол и Уудфорд за „микроикономическите основи на макроикономическата стабилизация“. Превеждам на човешки език. Нобелът им се дава за това как държавите и централните банки трябва да управляват кризи, стъпвайки на реалното поведение на домакинствата. Наградата няма нищо общо с концепцията на Хол за плоския данък от далечната 1981 г.
Нещо повече, съвременните модели на Хол и Уудфорд доказват нещо различно. Те показват, че когато човек е притиснат от бедност и неравенство, той свива потреблението си. И тогава цялата икономическа машина блокира. С други думи, изстискването на ниските доходи чрез плоски данъци разрушава същата онази макроикономическа стабилност, за която Хол получи наградата в понеделник.
Между другото, Нобеловият комитет от години изпраща ясен сигнал в обратната посока на посоката, която следват феновете на "плоския" данък. Световният интелектуален елит крещи, че най-големият тумор на нашето време са неравенствата. През 2024 г. Аджемоглу, Джонсън и Робинсън взеха Нобел, доказвайки как „екстрактивните“ институции, които концентрират богатството в малък елит, обричат нациите на бедност и корупция. През 2023 г. Клаудия Голдин бе отличена за изследванията си върху неравенствата на пазара на труда. През 2019 г. Банерджи, Дюфло и Кремер взеха наградата за експерименталния си подход за глобално справяне с бедността.
Голямата наука отдавна разбра това, което догматиците от миналия век упорито отказват да проумеят. Икономиката не е наука за парите. Тя е наука за хората. Плоският данък у нас изигра своята фискална роля за едно друго време. Днес той е просто котва, която ни тегли надолу, генерирайки работещи бедни и разделено общество. Бъдещето принадлежи на прогресивните, солидарни и хуманни модели. Всичко останало е просто лош превод от шведски.
Споделете, за да стигне и до онези, които още празнуват „плоския Нобел“!
Фейсбук