Минута смирение
/ брой: 44
Павлета Давидова
Срамно и пошло е да използваш светла и изстрадана с много кръв и саможертва дата, за да начешеш личното си его, да попаднеш в медийния поток или да наплюеш някого, когото не харесваш.
На 3 март всички трябва да отделим поне минута за смирение - като знак за почит към онези, които пренебрегнаха себе си, за да я има нашата България. Шипка е сакрално място, на което сме длъжни да проявяваме възпитание и уважение. Защото там лежат костите на хора, имали далеч по-истински идеали от повърхостните щения на редица днешни политици и индивиди.
На 3 март псевдопатриоти се държаха като лумпени и крещяха обиди, докато малко дете рецитираше стихотворение, което накара всички ни да настръхнем. Решиха за уместно да замерят със сняг премиера. Добър или лош, той направи това, което предшественикът му не постигна за десетилетие - уважи празника от Шипка! Неуместно е и размахването на чужди знамена, защото хиляди, и наши, и чужди, загинаха, за да имаме свой трибагреник и своя, официална и призната, Родина!
На Задушница общуваме тихо с мъртвите, проявяваме уважение и такт към обичните. На Шипка трябва да сведем глави и да поднесем цвете. Върхът е национален символ и не бива да петним нито него, нито паметта на тези, които останаха завинаги там.