Примерът на Куба - Родината се защитава

На 19 май се навършват 131 години от трагичната гибел на кубинския поет-революционер Хосе Марти, пронизан от куршум в гърдите, в битка срещу испанците. Но макар физическата му смърт да е исторически факт от 1895 г., неговите думи остават безсмъртни. Те разбуждат революционното съзнание на народите не само в Латинска Америка, но и по света. "Човечеството е всеобща родина", "Бастионите на идеите трябва да са по-силни от каменните бастиони" са само част от мислите, вдъхновили и великият Фидел Кастро.
Истината е, че днес е трудно да си представим фигурата на единия, без фигурата на другия. Не можем да говорим за Фидел и в съзнанието ни да не изникне и образът на Марти. Трудно е да говорим за Куба и в разговора да не се появят тези две имена. Затова и кубинците са твърдо убедени, че 

те двамата продължават да са сред тях, 

да им помагат в трудни моменти и да им вдъхват сили да издържат на неморалните постъпки и зачестяващите заплахи на САЩ.
Колкото и Западът да се опитва да поругае образите им, те си остават чисти в сърцата на кубинския народ. Вероятно точно затова Островът на свободата е пример за следване в много отношения, но най-вече заради лозунга й "Родината се защитава". Тя се брани със зъби и нокти, до последна капка кръв. 
Колкото и американският президент Доналд Тръмп да заплашва с военна намеса, колкото и да налага санкции, за да задуши местната икономика - кубинците винаги намират начин как да се приспособят, но никога няма да предадат заветите на Марти и Кастро. Това не означава, че страната не се нуждае от помощ. Напротив, благодарна е за всяка пратка хуманитарна помощ, която идва от различни краища на света.
Обратно на това, което Вашингтон иска да постигне с опитите си да омаскари Куба, включвайки я в различни списъци, които вредят на имиджа й, като този на страните, подкрепящи тероризма или директно, наричайки я "заплаха за САЩ", трезвомислещите хора са наясно с лъжите.

С какво може да е заплаха Куба?

С факта, че въпреки всичките ограничения, санкции, икономическо ембарго, енергийна блокада и др., Островът успява да намери средства и възможности да осигури безплатни и качествени образование и здравеопазване за целия си 11-милионен народ. Успява да го възпита да посреща трудностите с чест и достойнство и никога да не се връща към срамното минало, когато от Вашингтон са се обръщали към островната държава като "публичния дом" и "казиното" на САЩ.
Оказва се, че въпреки че северноамериканската страна се е окичила с медалите на световен икономически лидер, реално погледнато - немалка част от населението й е неграмотно, медицинските прегледи за мнозина са непосилни за плащане и броя на бездомниците, престъпниците, наркозависимите, психичноболните, се увеличава с всеки изминал ден. С други думи - капитализмът е показал своята жестокост и провал. 
И излиза, че докато Куба, където се среща социализмът, в една от най-чистите си форми, се бори срещу неравенството, бедността, глада, хомофобията, расизма, безработицата, насилието, неграмотността, то единствената битка, която води дясното е с... лявото. 

Това е единствената заплаха за САЩ - 

един образован и здрав народ, който не може да бъде контролиран. На когото не може да се подхвърлят няколко монети като милостиня и да очакват подчинение до гроб. Затова са всичките опити за унижение и унищожение на кубинския народ, затова е този геноцид, който забранява гориво да бъде доставяно, налагат се санкции на трети държави, които си сътрудничат с Хавана, преследват се организации и хора, намиращи начин да заобиколят ембаргото. Пристъпва се до пълно нарушаване на човешките права, а световни организации като ООН си затварят очите, при положение, че Куба е неин пълноправен член, а Тръмп си направи неотдавна свое собствено, частно ООН. 
Статистиката сочи, че Куба е една от страните не само в Латинска Америка, но и в света, където детската смъртност винаги е била много ниска. Днес политиката на Вашингтон е насочена към най-уязвимите в обществото. По официални данни на здравното министерство, заради недостига на горива и ток, почти 100 000 човека са в списъка с чакащи за операция, като 11 000 от тях са именно деца.  

Страна на мира

Куба винаги е била страна на мира, споделяла е своите опит и лекари с държави, които са се нуждаели от тях. Никога не е отказвала помощ и винаги го е правила безвъзмездно, както постановяват изказванията на Кастро и Марти. Тя е отворена за търговия с всеки, който иска, защото е наясно, че държава със затворена икономика няма как да оцелее. Но други, по-скро друг, е този, който й пречи.
Не бива да забравяме, че в годината, когато се навършват 100 години от рождението на Фидел Кастро и 131 години от смъртта на Хосе Марти, те и силните им вяра и вдъхновение са по-нужни от всякога. А всяко посегателство срещу Куба е посегателство срещу човечността и човечеството. А Куба... тя просто иска да живее и точно заради това народът й ще продължава да защитава родината си!