Слушам бившия министър на образованието и науката в правителството на СДС на Иван Костов, проф. Веселин Методиев, какви глупости говори за ролята на Русия за нашата свобода и независимост и му се чудя на акъла. Когато водещата на предаването го попита за финансовата помощ на Русия, България да удовлетвори претенциите на Османската империя след обявяването на независимостта, той без да му мигне окото каза, че за никава помощ не става дума.
Високата порта иска от българското правителство да плати 650 милиона златна франка, за да признае независимостта на България. След отказа му, исканията на турците са сведени до 82 милиона - значително по-малка сума, която обаче България не може да плати, поради липса на финансови средства.
И тогава руското правителство решава да ни помогне, като опрости част от задълженията на Османската империя към Русия, след Руско-турската война 1877-1878 г. защото знаело, че никога не може да си ги вземе, според думите на Методиев?!
След това отпуснало заем от 82 милиона златни франка при минимална лихва на българското правителство, за да удовлетворито претенците на Високата порта.
И накрая Русия първа от всички велики сили признава независимостта на България през 1909 година.
И това ако не е помощ, какво е професоре?
Защо Англия или Франция не са направили това за нас? България никога не изплаща този заем на Русия, защото през 1917 година избухва Октомврийската революция и на власт идва болшевишкото правителство на Ленин. То анулира всички договори, сключвани от правителствата на Русия преди него, включително и този с българското правителство за отпуснатия заем.
Впрочем Веселин Методиев не за първи път попада в полезрението ми като историк. Като министър на образованието той искаше да издаде с нашите съседи общ учебник по балканска история, в който да заличи фактите, свързани с войните, насилието и жестокостта между балканските народи и да ги замести с политкоректен език, защото историята трябвало да ни обединява, а не да ни разединява!
Според мен историята е такава, каквато е, и всяко посегателство над нея, без значение от мотивите, е кощунство и демагогия.
Ако премахнем най-героичните и трагични епизоди от нашата история, които формират у нас пламенното родолюбие и чувството на национална гордост, какво ще се получи накрая – една равна и скучна като пустиня история, която не ще може нито да развълнува, нито да възпита в децата ни гореща любов към нашето Отечество.
През последните години зачестиха опитите на наши историци-соросоиди за „нов прочит” на българската история. Вследствие на това се родиха редица антибългарски книги и учебни помагала, които карат обикновените хора искрено да се възмущават и с право да ругаят историците и политиците.
Може би и затова проф Методиев и други подобни на него, историци надодоха вой до небесата срещу решението на правителството на Румен Радев да има само един учебник по история за всички училища, което аз смятам за абсолютно правилно.
Лично у мен будят недоумение нескончаемите опити да се докаже, че петте века на турското робство не са били робство, а османско присъствие, което обогатило българската духовна и материална култура(!), че не е имало жестоки кланета и насилия, а мирно съвместно съжителство между поробителите и раята, че Русия не ни е освободила през 1878 година, а ни е окупирала и други тем подобни глупости.
Фейсбук

