Властта защити облагането на свръхпечалбите

Министерството на финансите защити въвеждането на еднократен данък "свръхпечалба" от 33% за 2027 г. в някои сектори – банки, застраховане, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и бързи кредити. Според ведомството на Гълъб Донев допълнителното облагане ще увеличи приходите в бюджета, с които да се финансират данъчните отстъпки за семействата с деца, а мярката ще действа и проинфлационно. Според критиците най-лошото в мярката е, че срещу минимални ползи за бюджета ще се даде силно негативен сигнал към всякакви външни инвеститори, които ще разглеждат България като държава с повишен политически риск.
"Печалбите, когато се инвестират в икономиката, водят до икономически растеж, но когато се разпределят като дивиденти в полза на акционери и чуждестранни дружества майки, това не води до икономически растеж в България. Не става дума за реинвестиране на печалбите, а става дума за икономическа солидарност – бюджетът, който е в процедура по свръхдефицит, да бъде подпомогнат, да се подпомогнат и определени уязвими групи – семействата с деца", обясни пред бТВ днес зам.-министърът на финансите Людмила Петкова.
Тя даде пример с печалбата на банките, която по думите й се е увеличила с 588% през референтния период 2020–2025 г. По данни на БНБ банковата система е отчела печалба от 815 млн. лв. през кризисната 2020 г., но това е рязък спад спрямо печалбата от предходните години (през 2019 г. тя е била например 1,68 млрд. лв.). През 2025 г. положителният финансов резултат на системата достига 3,6 млрд. лв., което е ръст от 342% спрямо 2020 г. и около 114% спрямо 2019 г. През последните години две от трите банки у нас с най-голяма печалба изнасят към централите си в Европа общо по около 1 млрд. лв. (към 500 млн. евро) дивиденти годишно. 
По думите на Людмила Петкова данък "свръхпечалба" следва да се разглежда и като антиинфлационна мярка. "Когато се въвежда данъкът, се губи икономически интерес икономическите оператори да повишават цените. Колкото повече ги повишават, толкова по-голям е размерът на данъка. През 2022 г. с тази мярка се нормализираха цените и на енергийните продукти, и на електроенергията", каза Петкова.
По думите й подборът на секторите, които се предлагат за свръхоблагане, е направен след анализ на НАП, който е показал, че тези сектори формират 60% от свръхпечалбите в последните години.
На въпрос дали банките например могат да компенсират допълнителния данък чрез по-високи такси тя посочи, че гражданите и бизнесът и в момента плащат чрез банкови такси, ниски лихви по депозитите и високи лихви по кредитите.
По отношение на вдигането на данъчните оценки с 30% през 2027 г. и още по 35% през 2028 г. и 2029 г. Людмила Петкова изрично подчерта, че това няма да се отрази на такса "смет".
За въвеждането на акциз за мощните автомобили Петкова уточни, че електрическите автомобили ще бъдат изключени от новото облагане, като темата се обсъжда и по отношение на хибридите.
На въпрос защо МФ предлага вдигане на данъци, а не съкращаване на разходи, Петкова каза, че в Бюджет 2027 г. ще има и съкращаване на разходи, но "при съкращаването на разходите има един предел, след който, ако бъдат съкратени, това означава държавата да не може да изпълнява своите функции".
Министерството на финансите планира и предвижда в започналата бюджетна процедура за 2027 година ускорено връщане на бюджетния дефицит към Маастрихтските критерии от 3 процента. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на конференцията на високо равнище "Изграждане на устойчивост заедно: членството на България в ЕМС". 
„Това, което предвиждаме и планираме в бюджетната процедура и за следващата година, защото тя вече в ход, е много бързо да влезем в критериите по Маастрихт по отношение на дефицита“, каза вицепремиерът Донев. 
Той изтъкна и предприетите мерки за постигане на тази цел чрез запазване на данъчните ставки на сегашните нива, запазване на ръста на социалните разходи, а пенсиите ще нараснат отново съгласно заложеното право в Кодекса за социално осигуряване. Той изброи и залаганата подоходна политика, така че да се гарантира, че работещите в държавната сфера ще бъдат защитени от инфлационните шокове, но без да има такива мерки с проинфлационен характер. 
„Въвеждаме и допълнително засилване на фискалния контрол, борбата със сивата икономика, измамите с ДДС, така че да гарантираме бюджетът за 2027 година да бъде в рамките до 3 процента дефицит,“ обяви още Гълъб Донев. 
От гледна точка на бъдещата фискална траектория той беше категоричен, че Министерството на финансите ще се придържа към запазване на конкурентно предимство на страната по отношение и на съотношението дълг към брутен вътрешен продукт. 
„Това ще бъде нашето голямо предизвикателство пред правителството, пред Народното събрание, да върнем доверието на гражданите, на бизнеса, на инвеститорите във финансовата стабилност, фискалната дисциплина в България и да вървим към понижаване на този дефицит под 3 процента през следващите години,“ обобщи Донев целите пред финансовото министерство и правителството.