Подгответе се за още по-тежки времена! Корпорациите поглъщат печалбите, ние плащаме сметките

Петролът поскъпва. Корпорациите празнуват. Домакинствата плащат. Правителствата субсидират. А бюджетите започват да приличат на пациенти в интензивно отделение без шанс за оздравяване.
Цената на суровия петрол Brent премина 113 долара за барел, доближавайки се до четиригодишния връх от 116,72 долара. Само за месец увеличението е 10,87%, а на годишна база - внушителните 75,13%.
Петролният шок не е просто поскъпване на горивата. Той е данък върху цялата икономика. Поскъпват суровините, химията, торовете, опаковките, транспортът и производството. А когато стигне до хранителния магазин, потребителят вече плаща не само за хляба, а и за цялата геополитическа верига, която стои зад него.

Причината за „златния“ петрол? 

Новото геополитическо напрежение, опасност от военна ескалация срещу Иран, несигурност около Ормузкия проток и продължаващата война в Украйна. А Черно море, вместо да бъде спокойно търговско и туристическо пространство, все повече се превръща в рисков коридор за доставки.
Но има една любопитна подробност. Докато милиони семейства се чудят как ще платят сметките си, петте големи петролни корпорации ExxonMobil, Chevron, TotalEnergies, BP и Shell, според официалните данни, са реализирали общо 56,3 милиарда долара печалба за последното тримесечие - повече от два пъти над резултата за същия период на миналата година.
За едни енергията е жизнена необходимост. За други - машина за пари.
Пазарът, разбира се, има своите обяснения. Геополитически риск, ограничено предлагане, логистика, спекулации, борсови очаквания. Само че потребителят няма особен избор: не може да откаже да отоплява дома си, да зарежда автомобила си или да плаща за транспорта на стоките, които купува.
И така се получава чудноватата икономическа симфония на XXI век: корпорациите прибират свръхпечалбите, гражданите поемат инфлацията, а държавите плащат компенсациите - с публични средства. Частната печалба, обществената сметка. Един доста удобен бизнес модел!

Какво означава това за Европейския съюз и особено за България?

Първо - нов инфлационен удар. По-скъпата енергия влиза в транспорта, производството, храните, услугите и почти всяка стока. Цените тръгват нагоре, но доходите не ги следват със същата скорост. Жизненият стандарт се свива - с изключение на онези, които печелят от самото поскъпване.
Второ - бюджетна клопка. Държавите са притиснати между необходимостта да подпомагат домакинствата и бизнеса и ограничените си финансови възможности. За икономически по-слаби страни като България това може да означава нови дефицити, повече дълг и все по-труден избор между социална защита и бюджетна дисциплина. При подобен натиск дефицит от 4–5% може да започне да изглежда почти като бюджетен триумф. Което само по себе си е доста тъжна диагноза.
Трето - още по-голяма зависимост. Когато доставките са уязвими, а стратегическите маршрути - застрашени, всяка нова криза се превръща в прогресивен инфлационен данък върху икономиката. Европа плаща за енергийната си несигурност, а България плаща допълнително за своята икономическа слабост.

И тук идва неудобният въпрос: докога обществото ще поема рисковете, 

докато частните корпорации присвояват извънредните печалби? Защо при криза се очаква държавата да спасява потребителите, но когато постъпи свръхпечалба, тя се приема като неприкосновена частна собственост? И не подлежи на допълнително облагане…
Нужни са активна държавна политика, защита на домакинствата, контрол срещу злоупотребите, справедливо облагане на извънредните печалби и ускорено развитие на сигурни и достъпни енергийни източници. Не лозунги за „свободния“ пазар, а реални механизми за защита на обществения интерес.
Още по-тежките времена са пред нас. А най-опасното е, че някои вече са открили колко добре се печели от тях.
Въпросът не е само колко ще струва следващият барел петрол. Въпросът е колко ще струва следващата криза на хората, които нямат нито петролни кладенци, нито корпорации, нито милиарди в банковите си сметки.
Когато петролът поскъпва, корпорациите броят печалбите, правителствата броят дефицитите, а гражданите броят евроцентовете. Това не е просто пазарна икономика. Това е икономика на разпределените привилегии и социализираните загуби.

P.S. Подчертавам, ако сме в ролята на българския финансов министър, един неминуем бюджетен дефицит от към 4%-5% за 2027 г. би бил закономерен резултат. Но това не означава че данъчната система би трябвало да остане консервирана. Напротив, означава че правителство ще трябва да въведе прогресивно облагане именно на свръхпечалбите, свръхдоходите и рентите. Другото е демодирана попщина за “свободното” ценообразуване, “симетричните” пазари и “невидимата ръка”.
Има ли прогресмени в българския самолет?!


От блога на автора