Диагноза без лечение

Минчо КОРАЛСКИ

Преглеждам "фейса" с надежда някой да е драснал няколко реда за инвалидите и техните проблеми. Тази тема обаче явно е безинтересна на фона на онова, което се случва по света и у нас. 
Независимо от това дали правителството е служебно или редовно, тази част от населението е включена в общата маса на "социално слабите", за които поредната коледно-великденска добавка ще е онзи жест, с който управляващите ще се отчетат пред тези свои избиратели. 
Следващата стъпка ще е поредният социален министър с разтреперен от вълнение глас да ни съобщи, че, неизвестно откъде, 800 хиляди инвалиди висят със страшна сила на врата на бюджета. Отново ще размаха пръст на ТЕЛК и ще го заплаши с поредна реформа. Да обвиниш вестоносеца за лошите новини, е стара колкото света практика, но нима ТЕЛК инвалидизира българите? 
Търговското здравеопазване, в съчетание с ниското качество на живота, раждат ежечасно инвалиди и никой не смее да разруши тази парадигма. Профилактиката, лечението и рехабилитацията са само термини, които нямат нищо общо помежду си. Липсата на профилактика често обезсмисля лечението така, както липсата на рехабилитация обезсмисля усилията на медиците. 
Инвалидността се превръща в диагноза, за която в българската действителност няма лечение. Тя изхвърля в буквалния смисъл на думата стотици хиляди българи на произвола на съдбата, окичени с безплатни винетки за пътуване, в което всеки сам следва да се оправя както може. 
Заетостта на инвалидите се свежда до това работодателите да могат да се откупят за нежеланието си да ги наемат на работа. Бюрата по труда са пълни със заявления на инвалиди, дамгосани със своята нетрудоспособност, които чакат безуспешно да бъдат наети на работа. Министрите често говорят за реформа на ТЕЛК, но оглушително мълчат за реформа на заетостта, свързана с правото на труд на инвалидите. Те упорито отказват да приемат факта, че инвалидност не означава нетрудоспособност. За това с големи букви е написано в Конвенцията за правата на хората с увреждания и Международния класификатор на функционалностите, но в тази насока, освен пожелания и работни групи, въображението на политиците ни не ражда нищо реално. 
Разбира се, бих могъл да продължа по конспекта, но не е моя работа да пиша домашното на онези, които ще поискат доверието ни след месец. Надявам се все пак, загубени в мъглата между главния прокурор и Петрохан, те да не забравят, че липсата на социална чувствителност е също своего рода инвалидност, т.е. дефицит, който не е защитен от никакви конвенции и от волята на избирателя.

Фейсбук