Силиконово умишление

Румен СТОЯНОВ

Ти, любомъдрий, знаеш толкова много неща, че не можеш изброи всички тях. Но сред них са и силиконовите подплънки: влагани хирургически в тялото человеческо, те поразхубавяват негови устни, гърди, па и дупиняци. Моя смиреност непредвидимо, с почуда, зърнах тоя същ похват в езика нам насущний, ето как.
Драговолно, чак охотно, та всеотдайно, даже стръвно пренатъпкваме говора ни мил с готовляци/ дошляци/ навляци/ вносляци/ чужбиняци/ излишняци. В тая си комай поголовна дейност не виждаме нищинко лошавинко, камо ли осъдително, опасно, зловредно. Тъкмо напротив, имаме го за положителност, крачка ускорваща нашето въжделно, пълно и окончателно приравняване с народи, избързали далеч напредка. Подкокоросвани от такива улави самовнушения, пренапълваме нашата изказност с думи, които съвсем точ в точ наподобяват силиконови пълнежи, напълно чужди спрямо нашето, също както въпросното мъртво вещество = субстанция, пъхвано в жива среда. Ни ей тоничко не преувеличавам: какво общо имаме с кохезионен, индикирам, релакс, конвергентен и проч., и проч.?
Не мога обади какво е съотношението между целенасочено езикосиликоновци (преднамерено тласкащи родната ни реч омайна, сладка към онова, което строго погледнато равнозначи с обезбългаряване) и тях следващите ги ради подражателство, модаджийство, равнодушие. Но вторите, с количествения си голям превес, допринасят решаващо за скоротечното ни поангличанване в личното и обществено изразяване. Вземайки предвид, че език и мислене са неотменимо взаимообвързани, явно си прилагаме - буквом - разбългаряване, и то не само словесно, а и душевно, умствено, всеобхватно, съзнаваме ли го или не. Въвел съм изобличаващото ни понятие англобългарски, многажди съм го използвал укорно, ала позорното явление, уви, трябва да го именувам, в додатък, вече и силиконобългарски. Да, точно такъв е сегашният ни способ за общуване. А прилагащите го са освен подгъзници, тоже и езикосиликоновци, пък нали те са огромното мнозинство, щем, не щем, кой повече, кой по-малко, всички езикосиликонясваме, да ни е сладко, драги братко. С оглед тая новокачественост, по-точно действителност, редно е да се запитаме: аз, аз от кои българоговорещи съм, езикосиликоновите или българосиликонците? Може би силиконобългарите? Предпочитанието няма значение, то нищо не променя, важното е с ръка на сърце да се запитаме от кои съм аз? И още: какво да правя съгласно тая ми убеденост?...