Няколко думи
БСП в окото на бурята
/ брой: 236
Има една много интересна закономерност в българския политически живот. Когато наближат изборите, медиите изведнъж започват да изпитват невероятен интерес към вътрешните драми в БСП. Новините преливат от местни конференции и самозвани дисиденти, които виждат в тези кризисни мигове прекрасен повод да се надрусат с адреналин. И така започват да валят оценки: "БСП е зависима", "БСП е полумъртва", "Пеевски ръководи партията". От една страна, това е безсмъртен знак, че БСП е последната наистина демократична партия, но, от друга, с подобно саморазкъсване и сладострастно самобичуване левицата вечно бяга на едно място и буксува мелодраматично.
Към този коктейл трябва да добавим и безкрайните черни врачувания, че БСП няма да влезе в следващия парламент, че левицата ще се удави в морето от гневни хора. Личната ми социология обаче показва, че две трети от тези мнения идват от симпатизанти на други партии. Тоест те не просто не са обективни. Те са част от стратегия за дискредитацията на БСП. Заради това в такива мигове трябва хладнокръвно и много разумно да оценим какво постигна и какво не БСП и какви биха били щетите за нея. Защото опитът да се вдига горно "до" не просто не е полезен, това е нова садистична тактика левицата да бъде натикана в режим на вечно извинение. А няма защо да го прави...
В този парламент БСП имаше 20 депутати, а след решението на КС те останаха 19. Защо са толкова малко, е обект на отделна болка и анализ. С тази численост на групата БСП имаше един-единствен полезен ход - не да се вписва в парламентарния карнавал от кресливи шутове, а да се опита да реализира поне част от своята предизборна програма.
Понеже живеем в някакъв катастрофичен балон, компромисът вече шумно се възприема за предателство, а не е така. Компромисът е в основата на политиката. И точно тук нека някой да каже, че БСП не се опита да реализира своите идеи. Да, тя не го направи шумно, не тръгна да рекетьорства медийно или да прави вестникарски карнавали. Но и в двата варианта на бюджета нейните социални идеи все пак бяха заложени. Само си представете какво е това - тези идеи бяха прокарани в диалог с две доста десни партии. Дори те разбраха, че бюджетът трябва да има социален компонент. Но понеже страната ни е пленник на вечните медийни интриги, дори и днес си играем на пъзела "Къде, как и кого контролира Пеевски", вместо да обърнем внимание на практическата дейност. БСП беше доволна от този бюджет, защото знаеше колко й струва битката за него.
И сега някакви странни хейтъри в нета почват да твърдят, че това е предателство. Така ли? Къде точно е предателството? Предателство щеше да е точно обратното - БСП да се примири с поредното свръхдясно управление и да стои като самодоволен зрител отстрани. Защото във фантазията на всички мрачни пророци левицата трябва да прави точно това - да гледа как десницата управлява, но иначе да се чувства блестяща и сияеща от морална правота.
Заради това не бързайте да отписвате БСП. Това напоследък е редовно упражнение, но бурята отмина, а след нея започва да се вижда кой може да носи отговорност и кой бяга като крадец, спипан на местопрестъплението. Точно такива мигове показват най-държавническите качества на БСП. Струва ми се, че все още има кой да ги оцени.
