Памет
Той вярваше, че в бурни времена ще бъде винаги с народа си
116 години от рождението на големия български поет антифашист Никола Вапцаров
/ брой: 230
Петър Ненков
Всяка година около датата на раждането и разстрела на Никола Вапцаров у нас се разгаря остра и недостойна полемика, свързана с личността на поета и неговото творчество. Една от най-яростните отрицателки на Вапцаров е Даниела Горчева, която от 1990 г. живее в Нидерландия и е издател и главен редактор на списание за политика, култура и история "Диалог", което излиза на български език в страната на лалетата.
В своя статия за Вапцаров Горчева не се свени да лепи грозни етикети и да дава обидни квалификации на един от най-големите български поети и неговото творчество, като го нарича "пропаганден, просъветски поет, който пишел лозунги, а не стихове, в подкрепа на режима на Сталин".
Според нея Вапцаров служил на чудовището Сталин и това не можело да се нарече антифашизъм, а е престъпление. Пак според нея дейността на Вапцаров и неговите другари не е антифашистка, а антибългарска, и призовава да си "проветрим мозъците от комунистическите лъжи" за него.
Горчева пише в своя пасквил, че Вапцаров е осъден не просто за терористична дейност, а като организатор на терористична дейност. Мнозина от днешните му защитници можело да не бъдат родени никога, ако родителите им бяха станали жертва на съветския терорист Вапцаров! Той не бил идеалист, бил фанатик, защото бил готов да взривява живи хора за хатъра на Сталин! Ако бе останал жив, поетът комунист, според нея, щеше да стане един от най-жестоките палачи на народа си след съветската окупация.
Горчева оплюва и поезията на Вапцаров. Според нея талантът му не може да бъде оправдание за извършването на престъпления, и то за такива големи престъпления, каквито са тероризмът и държавната измяна. Тя смята, че Вапцаров е прехвален като поет. Той имал само две хубави стихотворения и още едно, талантливо написано, но твърде патетично и пропагандно. Останалите му поетични творби били пропагандна, просташко-плакатно поръчкова поезия и лозунгаджийство!
След скандалната книга преди години на Марин Георгиев за Никола Вапцаров, озаглавена "Третият разстрел", за първи път прочетох такива скверни и обидни слова за един от най-вдъхновените поети на България.
За съжаление, изпълнените със злоба и злъч редове за Вапцаров имат свои поддръжници у нас, което ме кара да се попитам отвратен що за хора могат да заливат с помия един от най-големите поети на България.
Стиховете на Вапцаров обаче отдавна са влезли в златния фонд на българската художествена литература. Нещо повече, те се родеят в европейската поезия със стиховете на поетите антифашисти като Федерико Гарсия Лорка, Муса Джалил, Иржи Волкер, Юлиус Фучик, Жак Декур и други бележити творци.
А хората ще го обичат винаги, напук на палачите и плювачите, защото той бе “един от хилядите неизвестни от фабрики, канцеларии и села, които миришеха на вкиснато и псуваха сърдито”...
Някои се опитаха да зазидат гласа на стиховете на Вапцаров сред затворническите стени и да изтрият от паметта на народа спомена за поета огняр чрез неговото физическо унищожение.
А други, духовните лилипути, в по-ново време, страхувайки се от величавата му сянка, се опитаха да прекарат изкуствена стена между него и младите, изкарвайки го демодиран пролетарски графоман, безнадеждно остарял според съвременните схващания за поезията.
Но напук на тях след неговата смърт стиховете му не само, че не бяха забравени, а по невидими пътища достигнаха до сърцата на хората и се превърнаха в кодиран знак за борбата за социален прогрес, в посланици на надеждата и в предупреждение към всички онези, които се стремят да възродят от пепелищата уродливия призрак на фашизма.
Защото той вярваше, че в мир и в бурни времена ще бъде винаги с народа си и ще разговаря като жив с живите!
---------------------------------

ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и умра на твойте барикади!
*******
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
********

ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
