Разход и кауза

Калин Каменов,
Факти БГ

Държавата отново показа, че има безпогрешен усет към приоритетите. Ден преди да подаде оставка, правителството на Росен Желязков намира 126 милиона лева - не за нещо дребно, а за сигурност, системи, договори и ангажименти, които очевидно не търпят отлагане. Защото, както знаем, нищо не е по-стабилно от решения, взети в последния момент.
МВР ще може да харчи повече - за болница, за лекарства, за техника, за наблюдение по границата. Всичко е разумно, необходимо и „по договор“.
Парите не се молят, те се разпределят, те не се събират със SMS-и, а се гласуват с постановления. И то в спокойна атмосфера - точно преди оставката, когато отговорността вече е почти символична.
На този фон „Българската Коледа“ продължава – вече 23 години. Сега се събраха малко над 3.7 милиона лева за хронично и тежко болни деца. Малко, но от сърце. С дарения, концерти, апели и надеждата, че хората ще дадат „колкото могат“. Разликата е тънка, но показателна: едните пари се „похарчват“, другите се „събират“. Ето как се харчат 34 издания на „Българската Коледа“ с един подпис… 126 милиона лева отиват по предназначение, а „Българската Коледа“ събира 3.7 млн. лева за болни деца. Не за Националната детска болница, да не си помислите, че скоро ще е факт. Не, няма да е. Но това е друга тема.
„Българската Коледа“ събира пари за болни деца, за които бюджетът на България не намира пари. За болницата на МВР има договори. За болните деца - кампания. За граничната сигурност има системи за наблюдение. За детското здраве - благотворителен спектакъл в Народния театър. Държавата гледа границите си с камери, а децата си - с прожектори и аплодисменти.
Иронията е, че и в двата случая става дума за живот и здраве. Само че едното е функция на бюджета, а другото - на милосърдието. Едното се решава с подпис, другото - с човешка съвест. Едното е „разход“, другото - „кауза“.
Така живеем в държава, в която милионите се намират лесно, когато трябва да се изхарчат, и трудно, когато трябва да се спасява. И правим бюджет с дефицит, а дефицитът попълваме със заеми, защото „пари няма“ - и това ако не е сбъркана държава?!
А най-тъжното е, че вече сме свикнали - да броим успехите в системите за наблюдение и да се гордеем с това колко щедри сме били тази Коледа. 
Защото, в крайна сметка, нищо не обединява обществото така, както мисълта, че ако държавата не може да помогне, ще помогнем ние. С SMS.