България да построи АЕЦ "Белене"

- Господин Жаблянов, какви са Вашите впечатления от кампанията дотук, какво Ви прави впечатление в нея?
- Първото, което прави впечатление, е, че голяма част от партиите не правят активна кампания. Те не търсят срещи с избирателите, а разчитат основно на визуална реклама. Това поставя големия въпрос по какъв начин партиите изобщо поддържат връзката с гражданското общество и по какъв начин формират своите политически позиции. След това не бива да се чудим, че има пълно разминаване между това, което партиите декларират като свои цели в кампанията и това, което очакват гражданите. В това отношение БСП обаче проявява традиционната за нас активност. И аз, и моите колеги организираме десетки срещи, не само с партийния актив, но и с работници от трудови колективи, със среди на гражданското общество, с представители на културните и образователните институции. БСП единствена се стреми да стикова онези акценти, които е заложила в своята платформа с автентичните очаквания на гражданите. Точно това е истинската политика.

- Една голяма тема като че ли отсъства като основен фокус на тази кампания - гледах клипове за това как кандидати се карат колко агенти на ДС има в една или друга листа, а темата за ужасяващия скок на цените почти не съществува в споровете. Защо е така, защо БСП единствена основно говори по тази тема?
- Темата, освен че отсъства от част от партийните позиции, появи се и обратно разбиране. Аз с удивление наблюдавам представители на институти като този за пазарна икономика, които активно участват в предизборната кампания, но понеже не са политически лица, се ползват с добър комфорт в медиите. Те през цялото време обясняват, че няма нищо страшно в скока на цените, че отново пазарът ще бъде спасението, че отново той ще регулира цените. Така сме заплашени от ситуация, в която, чакайки пазара да регулира цените, една голяма част от българските граждани ще обеднеят до степен, че това обедняване не може да бъде наваксано през следващите 10 години. Уповаването на пазара във времена, в които със силата на войната, с политическата воля на ракетите и бомбите се разрушават цели държави, е абсолютно несъстоятелно. 

- Темата за войната също се заобикаля в тази кампания. Толкова ли е трудно да се каже, че войната в Близкия изток вреди на България и България трябва да е част от усилията за мир?
- Нека да ви поправя - войната не е в Близкия изток, а по географските определения войната е в Средния изток и е война на САЩ и Израел срещу Иран. Без да имаме ясна дефиниция за каква война става въпрос, не можем да дадем отговор на нищо.
Днес остро стои въпросът за интересите на воюващите страни. Може ли да бъде реанимирана иранската ядрена програма чрез тези военни действия? Отговорът вече е ясен - Иран ще продължи да развива своята ядрена програма, при това с дискретната помощ на една или друга от световните сили. 
Второто, което става ясно, е, че Иран не може да бъде победен на бойното поле. Ако това стане, то ще бъде с цената на огромни цивилни жертви и разрушения, които се надявам великите сили, по-скоро една от тях, да не допусне в тази война. Краят на войната може да бъде намерен тогава, когато САЩ и Израел се откажат от идеята си за унищожаване на Ислямска република Иран. 

- Питам Ви обаче и за специфичната българска позиция - наскоро външната министърка Надежда Нейнски обяви, че американските самолети на нашето летище ни носят "повече сигурност". Какъв е Вашият коментар?
- По тази тема забелязвам изключителната страхливост на всички държавни институции у нас да заемат каквото й да е позиция. Често пъти в историята страхът е бил водещ мотив за нашите политици, но не ги е спасявал никога. 
Ясно е, че България в този въоръжен конфликт не може да има друга позиция освен неутрална. В този конфликт не участват нито НАТО, нито ЕС под каквато й да е форма. Това, което се надявам, е, че ние ще имаме ясна и категорична позиция срещу атаките по граждански обекти, защото още в началото на войната бяхме свидетели на това как бяха убити над 150 момичета в едно училище.
За България има и друг извод, който трябва да си направим. Атаките срещу Иран показаха колко е уязвима цялата световна енергийна система, колко е зависима от доставките на нефт. Следователно ние на всяка цена трябва да изведем като ясен приоритет развитието на ядрената енергетика, да не продаваме двата блока за АЕЦ "Белене" и най-накрая да построим тази централа. 

- Вие сте водач на БСП в Шумен. Кои са специфичните проблеми на региона?
- Шумен е град, който от времето на социализма има добра индустриална култура, с много заводи и предприятия, една част от които са запазили своите производства. Шумен е град без безработица в момента, с инвестиции и добре развита индустриална зона. Но това не е панацея. Стои големият въпрос за доходите и за размера на заплатата в индустрията. Въпросът е за това откъде идват инвеститорите и аз се надявам българската държава да намери начин и форми да започне да се превръща в инвеститор било чрез смесени или други дружества.
Вторият въпрос, който е изключително важен за Шумен, е водоснабдяването. Миналата година беше критична за много градове в България, в Плевен дори достигнахме до драматична ситуация. За да не се повторят отново тези ситуации, в Шумен е необходима една сериозна рехабилитация и ремонт на помпените станции и инфраструктурата, която осигурява водата за града. Второ, работи се по възстановяване на сондажни кладенци, които са функционирали в миналото, преди града да бъде захранен изцяло от водите на язовир "Тича". Това е мащабна програма, която няма как да стане само със силите на общината и би могла да бъде реализирана с помощта на държавата. Аз като кандидат за народен представител съм се ангажирал с тази идея. И не на последно място е прословутата транспортна свързаност. Докато чакаме да се построи автомагистрала "Хемус" и тъй като човешкият живот е твърде кратък, за да станем свидетели на такова колосално събитие, аз съм се ангажирал за това в рамките на около година да бъде извършен основен ремонт на пътя през Ришкия проход, който свързва Южна и Северна България. В момента проходите в източната част на Стара планина са в ужасяващо състояние. Върбишкият проход на практика не функционира, а Ришкият е в много лошо състояние. Районът е до голяма степен транспортно откъснат. Това е недопустимо.

- Друга голяма тема, която отсъства по принцип от политиката, е темата за селата. Какво трябва да се направи с тях?
- Никой не поставя тази тема, защото всички се чувстват еднакво безпомощни. Селата в България са оставени на произвола на съдбата след разрушаването на производствената структура от социалистическа България - ТКЗС-ата, малки цехове и всичко друго. Селата са без поминък, а със създаването на едрото земеделие, което основно се занимава със зърнопроизводство и ползва машинно обработване, поминъкът е сведен до нула. Младите хора са принудени или да пътуват до най-близкия общински център, или да разчитат на социални помощи, което е най-вредното, защото хората губят трудови навици. Мисля, че БСП трябва да е инициатор в следващото Народно събрание за повдигане на въпроса за бъдещето на българското село. Нуждаем се от добре обмислена програма за съживяване и оцеляване на българското село. Без него ние няма как да имаме добре развиваща се аграрна икономика. 

- Оптимист ли сте за бъдещето на БСП, защото виждаме напоследък всякакви телевизионни врачувания по темата?
- Аз съм оптимист заради това, че единственото спасение от сегашната пазарна вакханалия е социалистическото регулиране на икономиката, на цените, на социалните отношения, на бюджета. Защото неолибералната философия на изготвянето на държавните бюджети ни води до това състояние, в което се намираме - огромната част от бюджета се харчи в София. И след като се харчи в София, какво можем да очакваме за селата и малките общини. Това трябва да бъде преодоляно.