Средновярно

Четвъртък сутрин е, а пред кабинета на джипито няма ни-кой! Не ми се е случвало от 25 години. Лекарят не може да извърши определени процедури, защото сестрата втори ден не е на работа - не може да стигне до ДКЦ-то заради протеста на работещите в наземния транспорт в столицата.
Докато втори ден автомобилите аха да се качат един връз друг, а мотрисите на метрото току да се пръснат по шевовете си, градската управа се прави на умряла лисица. Ще бъде ли чут гласът на шофьорите и ватманите, или оглушителната глухота на Кметството ще блокира столицата? Защото именно то, воглаве с градоначалника, с бездействието си практически политизира протеста, който зрееше от доста време.
Евентуалното безплатно паркиране в "зоните" и шофиране в бус лентите, както и неписането на отсъствия на учениците е поредното закърпване на юргана и замитане на истинския проблем, но в никакъв случай не е изход от безотговорността. Нито обясненията колко автобуса може да купят парите от увеличението на заплатите. Защо досега не са купени? Защо в покрайнините на София още виждаме автобуси, които ни напомнят юношеските ни години? Защо трамвайните мотриси (с изключение на една-две линии) са на десетки години? Защо водачите са принудени да полагат десетки часове извънреден труд? Защо младите не желаят да се трудят в тази сфера? Дали работещите в столичния градски транспорт имат основания да протестират, нека попитат онези водачи, които получиха инсулт или инфаркт зад волана.
Не е решение увеличението на бонусите на протестиращите, защото бонусите не правят пенсия, нито купуват здравето на водачите. Обяснението, че средната заплата е 3900 лева (или нещо подобно) е точно толкова средновярно, колкото онази прословута приказка за свинското със зеле.
А дали е протест или стачка и как се плаща (или не) надницата в единия и в другия случай, надали има особено значение за хората, които не могат да стигнат до работа или до учебно заведение.
Опасността се разраства, защото транспортните работници в Русе и Варна също имат конкретни искания. Не е изключено недоволството на водачите и в други градове да се отприщи.  
И не е само транспортът. Протестират обществените медии. Протести обмислят работещите във фонд "Земеделие", в Агенцията за борба с градушките, в АПИ. Протестираха медицинските сестри.
А исканията на всички тях не са предизборни. Няма как и елементарно да им лепнеш етикета "политически мотивирани".
Какво би спряло протестната вълна?
Иначе, безмилостната европейска статистика е красноречива: българите са на второ място в Съюза по продължителност на работната седмица. Но си знаем, че заплатите са на опашката.