Докога?
/ брой: 78
Камелия Трибулен-Конакчиева
Водим ученици от нашето българско училище в Париж на образователен маршрут в България, финансиран от Министерството на образованието и науката. Прекрасна програма, щастливи деца и родители. Както от близо 20 години се опитваме да покажем една красива и интересна България. Иначе защо да полагат толкова усилия в учене на български?!
И така стигаме до Кордопуловата къща в Мелник след половин час ходене през центъра на Мелник и изкачване до нея. Провежда се следният диалог между мен и жената, която ни посреща:
- Прощавайте, тоалетните ви са заключени. Как можем да ги ползваме?
- Да, заключени са, не могат да се ползват, защото не можем да чистим след всяко дете.
- … А! … Е, на много места по света са били тези ученици и никъде не сме имали такъв проблем.
- Госпожо, те всички казват така.
Все пак следва някакво обещание за отключване от някакъв човек. Човекът, обаче, го няма. Диалогът продължава.
Ние, посетителите, потребители на музейната услуга:
- За обект като вашия, подобно нещо - заключени тоалетни - е недопустимо.
Музейната работничка, предоставяща услугата на частен музей със статут паметник на културата от национално значение:
- Това си е Ваше мнение. Не и мое.
Хайде сега да си говорим за образователните цели на нашите маршрути и включването на обекти, от които децата ни да разберат колко е красива и интересна България! След около едночасова битка и заплаха дете да се изпикае в двора, тоалетната се отключи. Хайде да си говорим за предизвикания интерес и придобити знания за синия килим, слънчевия часовник и тунелите в избата! И за обучение в добродетели и за политики за завръщане!
ПП. Ако някой знае къде мога да пусна официална жалба срещу този паметник на културата с национално значение за странното мнение, което имат уредниците му за условията на посрещане на туристи, ще съм благодарна да ми каже.
ПП2. И ДОКОГА „ТУКА ще Е ТАКА“? (Да, крещя!)
Фейсбук