Колко могат да ни струват Андрей Гюров и Асен Василев?

Кампанията за президентските избори тече донякъде вяло по ред причини. Със сигурност и привидната липса на алтернатива както за първото място, така и за класирането до балотажа, има значение. Но при ниската активност евентуална подкрепа от ГЕРБ и ДПС за Андрей Гюров на балотажа може да направи битката много оспорвана. Един такъв вариант на поведение не е невъзможен. Борисов и Пеевски вече са подкрепяли Гюров за подуправител на БНБ като част от договорките им с ППДБ по време на сглобката. Принципно между ПП, ДБ, ДПС и ГЕРБ няма идеологически, политически, а още по-малко морални различия.
Но за старата десница кампанията за президентските избори не е толкова важна като битка за президентския пост. За тях високият резултат в този вот, дори и при победа на Йотова, е стъпка в подготовката на зимни протести и в усилията им за бързо сваляне на правителството. Значителна част от политиците както в ПП, така и в ДБ, гледа с носталгия към 1996 година, когато победата на Петър Стоянов на президентските избори трасира пътя за сваляне на правителството на Жан Виденов.
Изключително сложната международна обстановка, галопиращите цени на природния газ и дизела, които допълнително помпат породената от еврото инфлация, вдъхват оптимизъм на десните политици, че е възможна нова „Виденова зима“, която да върне „сглобката“ на „бял кон“. Този път ролята на Иван Костов трябва да се изиграе от „новото лице“ с опит на финансов министър Асен Василев.
Затова и никак не е случайно, че кампанията за президентските избори върви успоредно с дебатите за отношението ни към войната в Украйна и предстоящото гласуване на бюджета за 2027 година. Доскоро управляващите, както от ПП-ДБ, така и от ГЕРБ, смело и с размах предлагат данъчни облекчения и допълнителни уж социални плащания, които да „облекчат“ бедния ни народ в кризата. Всъщност предлагат още от същата политика, която от 2020 година насам увеличи държавния дълг от 15 на 34 милиарда евро, а цялото реализирано от тях „облекчение“ просто наду инфлацията и се прибира от спекулантите отново за сметка на същия народ, който ще връща заемите.
Но най-големият популизъм всъщност не е в предлаганата от Асен Василев уж много по-социална политика, а в съчетанието с активната линия на подкрепа за Украйна и конфронтация с Русия. Не е случайно, че кандидат за президент е именно служебният премиер Андрей Гюров, който вместо да се концентрира около организацията на изборите у нас и стабилизирането на държавните финанси без приет бюджет, замина на посещение в Киев и наля 20 милиона в продънената от корупция украинска каса. Или поне ги обеща с ясното съзнание, че в бюджета ни тия пари ги няма.
Дебатът за отношението ни към Русия и войната всъщност е неразделна част от разговора за държавните финанси. Крайната позиция в подкрепа на Украйна и заклеймяването на Русия като агресор има за цел да синхронизира българската позиция с тази на Европейската комисия и германския канцлер Мерц. Тази позиция се харесва на русофобите, обитаващи района на жълтите павета в София. 
Но много малко се говори за цената на тази позиция, за цената на подготовката на Европейския съюз за война с Русия. Мерц и Фон дер Лайен се опитват да наложат подготовката за война на цяла Европа, но дори в тези държави членки, които нямат традиционно силно русофилство, тази политика среща опозиция, а примерно в самата Германия са много остри реакциите на идеите за въвеждане на наборна военна служба.
Затова и усилията са концентрирани върху това да ни се обяснява и в светлината на атаките с дронове в Черно море, които извършват както Русия, така и Украйна, че ние вече сме част от войната и неизбежно трябва да приемем военния сценарий, защото руската агресия е неизбежна. Според тази гледна точка България има време от няколко години, преди Русия неизбежно да нападне цяла Европа, ако дотогава успее да приключи с Украйна. Преди да са ни казали каква е цената, те се опитват да ни убедят, че плащането на тази цена е неизбежно.
Ако приемем за реален подобен сценарий за развитие на отношенията ни с Русия и наличието на подобна заплаха, то това означава да започнем да се готвим за война в следващите до 10 години. Това ни съобщават и казионните медии, цитирайки велики експерти от западните разузнавателни служби. В тази посока ни тика цялата „коалиция на желаещите“ конфронтация с Русия, чиито български представители са концентрирани в българската десница и около кандидатурата на Гюров за президент.
Подготовката за война означава България да развива контингент от военнослужещи на редовна служба и запасняци, или казано на съвременен език – резервисти с обща численост до сто хиляди души. Последното означава незабавно възстановяване на наборната военна служба със срок поне една година, както със съответните разходи, така и с необходимостта евентуално управляващата десница, която иска да реализира тази политика, да обясни на настоящите и бъдещи абитуриенти и техните семейства, че ще трябва да отделят една година от живота си за ходене в казарма.
Опитът на Украйна във войната ни показва в какво количество и качество бойна техника трябва да инвестираме. Ще трябва да се закупят в следващите няколко години триста и петдесет нови танка, минимум хиляда и двеста други бронирани машини, поне двеста самоходни гаубици и петдесет системи тип "Химарс". Трябва да изградим и нужната база за производство на хиляди дронове месечно. Ще са ни нужни поне четири батареи "Пейтриът", както и поне още осем дивизиона други ПВО системи. Не на последно място, ще ни трябват поне още две ескадрили изтребители като тези, които сме платили, но още не всички са пристигнали, както и по няколко фрегати и корвети, противокорабни ракетни комплекси и друга техника за флота. 
Естествено, реализирането на тази политика ще изисква определен финансов ресурс. Става въпрос за приблизително около 10 милиарда евро годишно, което е под 10% от БВП, но представлява между една пета и една четвърт от всички държавни разходи, които, примерно, правим в бюджета за 2026 година. Логично трябва да се даде отговор и на въпроса откъде идват парите.
Осигуряването на такъв огромен за българския бюджет финансов ресурс означава едновременно сериозно преструктуриране на разходите и приходите. Дори въвеждането на много стръмно прогресивно облагане би било крайно недостатъчно за събиране на нужните по-големи приходи. Задължително ще е необходима промяна в ДДС, който от сегашните 20% ще трябва да се увеличи на между 25 и 30%, вероятният по-прецизен минимум е 27%. Но дори да бъдат акумулирани в оптимистичния сценарий допълнително над 3 милиарда евро, което е трудно постижимо, ще са нужни и промени в разходната част. Последното означава намаляване на инвестиционните разходи, ограничаване на ремонтите по пътищата, отлагане на магистралното строителство. Означава също така рязко свиване на разходите за здравеопазване. В добрия вариант пенсиите ще бъдат замразени за поне 5 години, ако успее да се върже бюджет без тяхното намаляване, което би било трудно.
Затова е много важно войнствено настроените политици отдясно не само да ни обясняват, че атаките на дронове в Черно море означават как вече сме част от войната и че Русия ни напада заради миролюбивата позиция, защото не сме показали твърдост и решителност. Задължително е да обяснят на българските граждани и цената на тази решителност – финансова и човешка.
Българските десни политици успяха да накарат едни деца да скандират в центъра на София, че тук не е Москва, но могат ли да ги накарат да отделят една година от живота си за казарма? Могат ли да кажат на техните родители, баби и дядовци, че трябва да плащат много по-високи данъци, да преживеят замразяване на доходите и спад на жизнения стандарт? Когато казваш „А“, трябва да кажеш и „Б“. Когато осмиваш миролюбивата позиция, че е слаба, трябва ясно да кажеш на хората, които са те избрали и тези, които разчиташ да те изберат, какво ще им струва това.
Спомням си навремето един филм за последните дни на нацистите, когато Червената армия е пред Берлин. В един от епизодите Гьобелс беше попитан от немски офицер какво ще стане с германския народ. Получи отговор, че самите германци са избрали нацистите и са знаели, че ще ги водят към война, затова не трябва да се оплакват, а да приемат съдбата си.
На 25 октомври на нас ни предстои избор, а седмица по-късно и втори тур. Изборът е - ни повече, ни по-малко - между мира и войната. Избираме дали да имаме президент и правителство, които в синхрон да работят за мир, колкото им позволяват силите, или да предпочетем готовият веднага да замине за Киев и да обяви война на „агресора“ Русия Андрей Гюров. Всеки малко по-висок резултат на последния, дори да не е победен, ще стимулира десницата да вземе курс към предсрочни избори и да се опита отново да ни върне в спиралата на служебни правителства и сглобки. 
И не – нищо не е предрешено. Борисов и Пеевски с организираните си електорати дебнат на балотажа. Никой няма оправдание да си седи вкъщи на нито един от двата тура. В противен случай никой след време няма да ни пита дали не сме излезли да гласуваме, защото не харесваме прическата на Йотова или „купешките й думи“ и начина на изразяване, усвоен във Френската гимназия, понеже сме свикнали един прост да ни говори просто, щото и ние сме прости. Ще ни питат ние какво направихме, за да запазим държавата си от война. И ще звучим нелепо с обяснението, че сме били за гъби, пък ни е било студено или ни е мързяло да идем да гласуваме с чадъри, понеже навън е валяло. 
Гласуването или негласуването на този президентски вот си има цена и сметката неизбежно ще ни бъде представена...