Кризата в Черно море удари риболова

Заради ескалацията на напрежението в Черно море рибарският сектор попадна в извънредни и затова ще искаме помощ от държавата по режима де минимис, каза във Варна Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация „БГ фиш“. Той е и председател на Консултативния съвет за Черно море, който днес заседава в крайморския град. В организацията членуват 15 български и чуждестранни асоциации.
В момента много от големите риболовни кораби не искат да излизат в морето, посочи Господинов. По думите му част от екипажите въобще не желаят да плават, други просто се ограничават с крайбрежен риболов. Господинов подчерта, че и рибата в морето е изчезнала. Той уточни, че не е учен и не може да посочи на какво се дължи това, но най-вероятно обяснението е свързано с взривовете и потъващите кораби. 
Риболовният флот в България е от 1740 съда, от които 100 са големи кораби, които работят извън 12-милната зона, каза още експертът. Той уточни, че те ловят в икономическата зона, която вече е твърде рискова. Притесненията не са толкова, че някой ще стреля по тях целенасочено, а по-скоро че могат да се натъкнат на мини, или на паднали дронове с взривно вещество, обясни Господинов. По думите му до момента няма инциденти с български рибарски кораби, но екипажи са подавали сигнали до компетентните органи за открити съмнителни обекти във водата.
Господинов изтъкна още, че не бива де се подценява и проблемът с предприятията, които преработват риба. По думите му към вчерашна дата най-големите риболовни фирми, които имат предприятия, отчитат, че са на 50 процента от миналогодишните си улови. Господинов посочи, че тези намалени количества ще доведат и до поскъпването на рибата на пазара. Българите трябва да са наясно, че черноморската риба ще става все по-малко и все по-скъпа, каза експертът.
В Румъния нещата стоят по същия начин, рибарите предпочитат да не излизат и съдовете стоят вързани на пристанищата, каза Господинов. Според него и в двете държави ситуацията е стресираща дори за по-малките лодки, макар че те ловуват сравнително близо до брега.
Редно е българската държава да защити сектора, бе категоричен Господинов. Той уточни, че въпросът е коментиран и на Консултативния съвет за Черно море и се подготвя обръщение към управляващите у нас и в Румъния с искане браншът да бъде подпомогнат. По режима де минимис се отпуска държавна помощ при форсмажорни обстоятелства, а специално за риболова тези са такива, изтъкна Господинов. 
Според него половината от риболова в Черно море все още е в сивия сектор. Темата за дигитализацията е свързана и с общоевропейските политики, тъй като ЕС активно работи за изсветляването на бранша, допълни Господинов. Той изтъкна, че цифровизацията ще намали физическия контрол върху риболова, докладването на уловите ще е електронно, а след това по цялата верига ще е ясно какви количества от кой вид риба пристигат на брега. Разбира се, корабите на базата на оценка на риска, ще бъдат проверявани, допълни Господинов.
Рибата, която се изнася от морето без документи, върви по нашите магазини, тя няма как да бъде изнесена, посочи Господинов. Той изтъкна, че тези, които нарушават правилата, обикновено са с по-малки риболовни съдове. Освен всичко останало в тези случаи не се плащат и данъци, като държавата търпи финансови загуби, допълни експертът.
Според него основният проблем е, че в страната няма пристанища за стоварване на риба с изградени места за първа продажба, борси, тържища с етикетиране, опаковане, окачествяване, ветеринарен контрол. Още преди години трябваше да бъдат създадени портове в Созопол, Несебър, Варна и Балчик, които да отговарят на европейските и световните изисквания, каза Господинов. Той подчерта, че рибарско пристанище не означава бетонова площадка и вързан кораб за кейовата стена, а има стандарти - вход, изход, вентилации, помещения за дезинфекция на каси, помещения за производство на лед, място за търговия. По думите му у нас все още съществува практиката при пристигане на брега рибата да се откарва с пикапи и камиони, кои хладилни, кои не. Всичко това оказва натиск върху изрядните рибари, тъй като сивият сектор продава с по 10-20 процента по-евтино, допълни Господинов. Той изтъкна, че с такива практики няма как да бъде изграден устойчив сектор, който да има добавена стойност и да задържа кадри.