Нестабилност по европейски

Има една дума, която описва Европа в момента най-точно: нестабилност. Протести заливат Франция и Испания, бъдещото на канцлера Мерц е силно неизвестно, за сметка на засилващата позициите си "Алтернатива за Германия", а в съседна Румъния президентът-марионетка Никушор Дан, заел поста след анулирани законни избори, все номинира за премиер някой, който няма шанс да бъде избран, но... е прозападно настроен и виден евроатлантик.
Континентът, който някога беше пристан на стабилност и мечтано място за живеене, днес е един малък хаос, където политици не се съобразяват с волята на народа, загърбват предизборните си обещания, не се интересуват при какви условия живее средностатистическият гражданин, важното е да сме угодни на Брюксел и Вашингтон. И се стигне дотук - до закона на улицата, единственото, от което се страхуват онези, там горе. 
Испанският премиер Педро Санчес подаде оставка, след като стотици хиляди се надигнаха срещу жилищната криза, обхванала страната. А той не успя да убеди политиците да подкрепят предложените промени и разпусна кабинета. Това по никакъв начин няма да реши проблемите в страната, още повече, че двата най-големи синдиката обявиха, че ще подканват към общонационално недоволство заради необходими социални и справедливи политики. Затова следващите, които дойдат на власт, трябва много внимателно да преценят какво и как ще действат, ако не искат да ги сполети същата съдба.
Но определено държавата, която в исторически аспект винаги е служила като наръчник за вдигане на революция, това е Франция. Открай време млади и стари, мъже и жени, местни и чужденци излизат на протести и показват на целия свят как се прави. Вече от седмици учениците изразяват недоволството си, понеже остават нечути, "бръкнаха в джоба" на държавата. Започнаха да палят, рушат, вандалстват, докато някой им обърне внимание. Въпросът, разбира се, се политизира и вече изправи едни срещу други представители от различни политически партии. Управляващите ги призовават да престанат, крайнодесните и крайнолевите ги защитават. Коментар имаше дори от американския президент Доналд Тръмп, който обвини за случващото се... мюсюлманите и мигрантите.
Средно по 1000 души биват арестувани на ден, полицаите бият протестиращите, но това още повече кара хората да се надигат. 
Репресиите не са решение. Те няма да подобрят условията в класната стая или да намерят учители по различните предмети. Неадекватните решения ще накарат цялата страна да се вдигне. През 2018 г. движението на "Жълтите жилетки" послужи за трамплин на Марин Льо Пен и партията й "Национален сбор" да засили позициите на крайнодясното в страната. Днес ученическият бунт може да помогне отново, както на нея, така и на лидера на крайнолевите Жан-Люк Меланшон. Едно е сигурно - Макрон и умерената десница са бита карта. Така или иначе той няма право да се кандидатира за нов мандат, а силен кандидат за предстоящите избори не може да предложи. Защо тогава да не си върши работата през пръсти?
Тук отново опираме до липсата на истински лидери и държавници в днешно време. Защото повечето управляващи мислят само как да оцелеят до края на мандата си, а след тях... и потоп. Макрон вече смени няколко служебни правителства. Дали няма да му се наложи Франция да го освободи предсрочно?
Крайно време е европейските политици да обърнат внимание на собствените си народи, а не само да се подмазват на Володимир Зеленски и да му дават парите от данъците ни за оръжие и да го насъскват войната да продължава. Търпението на европейците вече прелива и това вече започна да става не просто очевидно, а очевадно. Време е да си върнем онази стабилност, с която бяхме свикнали.