Преклонената глава и сабята

„Но тая мигновена решителност го остави, щом погледна дъщеря си. Страшна безнадеждност, мъка, страдание се изписаха по лицето му. Той си науми българската пословица "Преклонена глава сабя не я сече" и реши, вместо да се опира, да проси милост - от немилостивите. Бързо остави брадвата зад хамбара, дето беше скрит Краличът, зави хубаво Марийка и отвори вратата."
Преди 130 години, когато Вазов е увековечавал тази българска поговорка в "Под игото", едва ли е предполагал, че предсказва бъдещето на българите и за след още век. И ако някога предците ни са оправдавали преклонената глава с борбата за оцеляване, днес нямаме нищо, с което да извиним това поведение, което продължава да бъде част от нашата народопсихология и бит, дори и в ХХI в.
На фона на нашето тихо съгласие и мълчание по редица въпроси в петък хърватите показаха какво означава да проявиш характер и да отстоиш правата си на национално ниво. Те обявиха бойкот за един ден на всички големи вериги и отказаха да пазаруват. Така те показаха недоволството си заради новия ръст на цените и силната инфлация в страната, а резултатът от еднодневните им действия не закъсня - 47% по-нисък оборот в сравнение с предходната седмица.
Според един от организаторите на протеста бойкотът е шокирал търговците на дребно, а постъпката на хърватите не е изключение. Реалността е, че подобни действия не са единичен случай и сходни демонстрации се наблюдават напоследък и в страни като Италия, Турция и Великобритания. Не е изненада, предвид начина, по който се развива икономиката и натиска, който оказва на потребителя. Разликата обаче е, че не говорим за най-бедните страни в Европа, където хората не се страхуват да прибягнат до открити демонстрации, а напротив, такива с развита икономика и ако те решават да покажат отношение при поредния скок на цените, какво говори това за нас?
Ние продължаваме тихо и безропотно да се съгласяваме с абсолютно всичко, което ни сервират от политическата сцена - дали ще е ново покачване на цените на ток, или продукти от първа необходимост, ние с готовност и дори гордост ще извадим и последния заделен лев, за да покажем впечатляващото послушание, което никога не ни е напускало. Сякаш цялата ни нация се състои от милиони възрастни с психиката на деца, които са готови на всичко, за да се харесат, да угодят и да покажат, че ще проявят смирение каквото и да им коства това.
Колко стотици години още ще преживяваме травмата от робството, на което сме били подложени. Да, факт, 500 години от нашата история са безвъзвратно изгубени, но докога ще позволяваме те да ръководят и житието ни занапред, защото истината е, че миналото по нищо не се различава от настоящето. Да, сега сабята не е острието, което е опряло врата ни, но е това невидимо острие, под което се превиваме ежедневно, за да свържем двата края и да понесем поредната порция своеволия от тези, които уж трябва да проявят заинтересованост към благосъстоянието на нацията. "Агресорът неминуемо ще се прояви там, където отсреща живее някой, в ролята на жертва." И докато не повярваме, че можем да излезем от тези роли и не заявим позиция, агресори ще си отиват и ще идват нови, които да налагат геноцид над това общество, което не познава друго освен болка, бедност, мизерия и страдание. А нито един агресор не е бил надвит с мълчание. Ще съберем ли смелост и ние да се заявим?