
Памет
Един живот в името на България
Преди 35 години ни напусна ген. Владимир Стойчев, един от най-прославените военачалници през Втората световна война
/ брой: 76
Петър Ненков
На 27 април 1990 година в София умира генерал-полковник Владимир Стойчев - командир на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война 1944 -1945 г. и председател на Българския олимпийски комитет. Един от най-прославените български военачалници, генерал Стойчев има интересна и драматична съдба.
Той е роден на 24 март 1892 година в столицата на Босна, Сараево. Като младеж постъпва и завършва Терезианската полувоенна академия в австрийската столица Виена. След завръщането си в България завършва Военното училище в София и взима участие в Първата световна война - 1915 -1918 година. През 1930 г. завършва Военната академия в София. Преминава през всички строеви длъжности в кавалерията - от командир на ескадрон до кавалерийски инспектор.
Стойчев е отличен ездач и спортист и представя страната ни на Летните олимпийски игри в Париж през 1924 г. и Амстердам - 1928 г.,както и на други международни конни състезания. В периода 1930 -1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. Той е един от най-видните дейци на Военния съюз.

След извършения от Военния съюз държавен преврат на 19 май 1934 година е назначен за началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран. Като убеден антифашист и републиканец е привлечен през 1944 г. за член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт.
След политическата промяна на 9 септември 1944 г. правителството на ОФ начело с Кимон Георгиев го удостоява с генералско звание. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 -1945г. ) е назначен за командващ Първа отделна армия. Със своята армия той провежда успешно Страцинско-Кумановската настъпателна операция срещу хитлеристките войски в Югославия, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар.
В края на ноември 1944 г. приключва участието на БНА в Първия период от заключителния етап на Втората световна война 1944-1945г. След изпълнение на главните задачи българското правителство изразява готовност да участва във войната до пълния разгром на хитлеристка Германия и през декември е сформирана Първа българска армия в състав около 130 000 човека с командващ генерал Владимир Стойчев и помощник-командир полковник Щерю Атанасов. След съсредоточаване в района западно от Белград тя преминава под оперативното ръководство на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.

По негова заповед Първа българска армия провежда от 22 до 30 декември Сремската настъпателна операция. На 30 декември армията получава нова заповед да прекрати бойните действия, да сдаде полосата за отбрана на югославските части и да се прехвърли северно от река Дунав на унгарска територия. Армията заема за отбрана широк 150-километров фронт по левия бряг на река Драва.
Тук Първа българска армия води от 6 до 19 март 1945 г. едни от най-ожесточените бойни действия, записани в нашата история като Дравска епопея. Дравската отбранителна операция от 6 до 21 март 1945 г. е част от Балатонската операция на Трети украински фронт. През нощта на 5 срещу 6 март 1945г. в района на Дони Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра.
След жестоки боеве на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са напълно разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска армия с неувяхваща бойна слава. Маршал Толбухин в благодарствена телеграма до генерал-лейтенант Владимир Стойчев пише хвалебствени думи за героизма и мъжеството на българските воини.
След това Първа българска армия подготвя в рамките на Виенската настъпателна операция на Съветската армия Мурската настъпателна операция. Тя е насочена срещу хитлеристките войски, отбраняващи се северно от река Драва. Операцията е проведена в периода от 29 март до 13 май 1945. Немските и усташки войски създават три укрепени линии. При своето настъпление българите овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората отбранителна линия, форсират канала Принципалис и река Мур и преминават към отбрана на линията Велики Ког-Ястребци.
През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато по всички радиостанции на света на всички езици се предават думите “Победа, Мир”, Първа българска армия влиза в австрийския град Лайбниц. Това е най-отдалечената точка, достигната от нашите войски по време на Втората световна война. На австрийска територия българските войски се срещат с частите на 8-а британска армия. След края на бойните действия Първа българска армия се завръща в родината, увенчана с лаврите на паметната победа.

На 24 юни 1945 г. генерал Владимир Стойчев е поканен да участва в Парада на Победата в Москва в състава на представителен блок от Трети украински фронт. По този начин той става единственият чуждестранен генерал, участвал в този паметен парад на Червения площад. За проявена храброст на бойното поле и приноса му за разгрома на хитлерофашизма е награден с високи воински и държавни отличия.
След войната, през периода от 1945 до 1947 г., Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации в Ню Йорк. След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет.
От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет, а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет, какъвто продължава да бъде до 1987 г.
Умира на 27 април 1990 година в София.