В БСП се случи нещо хубаво, без никой да го очаква

Случилото се на конгреса на БСП успя да отекне в абсолютно всички медии, нещо, което отдавна не се е случвало, независимо дали левицата е на власт или не. При това новината си проби път в тежка конкуренция с кошмарната история в Петрохан, драмите около Изборния кодекс, както и информациите около целия прекрасен и гневен свят, който се люлее отдавна в геополитическо земетресение. И, да, интересно е, че БСП напълно разби всички предварителни очаквания и избра Крум Зарков за председател, но преди да стигнем до него, на конгреса се случиха още няколко много интересни неща, които останаха скрити за медиите. Знаем, те така или иначе дебнат основно за сензации, сблъсъци и интриги.
От 2020 година насам социалистическата партия натрупа 

много тежка конгресна история

Можем да я проследим и по-надалеч в миналото, но 2020-а е вододелът, в който висшите форуми на БСП станаха арена на кървави битки, изключвания на социалисти, тежки драми, сблъсъци с обиди, внушения и много страст, скандирания в залата и пред залата. От всеки конгрес БСП излизаше все по-скарана, все по-малка, все по-разделена, все по-смазана политически. От един момент нататък форумите заприличаха не на поле за дискусия, а на зала за екзекуции, в която и палачите, и жертвите отиваха с натежали сърца, скована душа и влудяващото усещане за приближаващ край на целия цирк. Всъщност краят дойде по един или друг начин. БСП се срина до пета политическа сила, а вот след вот електоратът й се свиваше драматично до нива, незапомнени в историята на партията. Причините за това са много, за тях е говорено многократно, но можем да ги обобщим като симптом не просто за идейна криза, а за всеобхватна безпътица - БСП вече не знаеше коя е, тя като акробат се опитваше да се хване за вълната на общественото мнение, да се води по колективни фейсбук-тенденции и това я вкара в задънена улица, без светлини и надежда.
Заради това беше логично никой да не очаква конгреса с голяма надежда. Натрупаният опит в последните години водеше към извода, че левицата ще излезе от залата в НДК разединена, абсолютно скарана, както винаги, и в състояние, в което различните части на партията с много по-голямо удоволствие воюват помежду си, отколкото да се борят за силен резултат на изборите. 

Точно тук е голямата сензация

Това не се случи. Нямаше скандали, обвинения, разтърсващи изказвания и патологични сблъсъци. Сякаш оголените проблеми на БСП, опасенията за нейната парламентарна съдба и медийното очакване за пролята политическа кръв дисциплинираха партията и й биха инжекция със здрав разум. БСП за пореден път показа, че е автентична политическа общност, която съществува много отвъд името на поредния лидер и баналната политическа конюнктура. Ние сме склонни да забравяме това, но в мигове на криза то си проличава. Проличава си, че БСП е идея, която съществува отдавна и ще продължи да съществува много след като днешните страсти бъдат забравени. 
На този конгрес цялата партия беше изправена пред един голям проблем. Как да смели, възприеме, обобщи и реагира на годината, прекарана в управление заедно с ГЕРБ, ИТН и с парламентарната подкрепа на ДПС-Ново начало. Преди около година левицата беше изправена пред огромната дилема какво да избере: да остане в опозиция с цената на това да се изгуби в лабиринтите на деветпартиен парламент или да приеме участие в управлението, което също се плаща солено, когато избирателите са настръхнали, огорчени и разтревожени. БСП избра второто. И към момента на решението то не беше кризисно, нито чак толкова скандално. В проблем го превърна това, че левицата изгуби своето медийно лице по време на кабинета на Росен Желязков. Вече бившият председател Атанас Зафиров през цялото време се опитваше да разкрива различна картина, да обяснява за "тихите битки на левицата", но усилията му останаха неразбрани. Просто в медийния свят на политиката се цени шумът, а не тишината. БСП се сдоби с образа на подчинена формация, станала придатък на най-нечистата паяжина в българската политика. Можем до утре да спорим дали това е вярно или не. Въпросът е, че един път заседнало в общественото съзнание, това убеждение нямаше как да бъде взривено. И ако това беше проблем само на външните на БСП хора, имаше как той да бъде пренебрегнат. Но самите социалисти започнаха да изпитват усещането, че са ги 

разиграли на политическата борса 

че партията се изплъзва от своята идейна основа и е на път да загуби себе си в лабиринта на вечните кражби и продажби на ежедневието. Протестите през декември се превърнаха в най-тежкото отражение на тази криза на доверието. Вярно е, те започнаха като абсурдна дясна контрареволюция срещу част от най-добрите мерки в неприетия бюджет, но после се трансформираха в отвращението на едно общество, което повече не иска да живее така. 
В този смисъл Конгресът на БСП има пряка връзка с протестите през декември. Там се получи точката на пречупване и разбирането, че левицата повече не може да си позволи да бъде свързвана с прогнилото статукво и с безвремието на вечните схеми. 
Всъщност липсата на конгресен конфликт ясно показа, че това разбиране вече съществува във всички части на БСП. Ненапразно Зафиров сам подаде оставката си и показа, че никой в левицата не иска да се превръща във воденичен камък, който да спре желанието за промяна.
И точно тук е време на отбележим второто хубаво нещо, което се случи в БСП. В залата имаше много отчетливо разбиране, че лечението минава през нова лява програма и платформа. Платформа не просто на красивите думи и романтичните въздишки за различен свят, а документ, който може да се превърне в реална база за действие. И  трябваше да бъде намерен лидерът, който да символизира това. Партията гласува своето доверие на Крум Зарков. Не е необходимо да изпадаме в розови въздишки за него (доста анализатори го направиха така или иначе), но в лицето на младия нов председател БСП видя възможност не просто да се върне в голямата политическа игра, а да има неопетнен облик, нова посока и никога повече да не бъде пришивана към мрачното статукво на българската политика. Върху левицата с години са стоварвани обвинения, че тя е част от него, че не е достатъчно действена опозиция, но БСП винаги е успявала да се отърси от тях. В последната година обаче тя остана без аргументи за присъствието си във властта и

противоотровата на всичко това 
 
се нарича Крум Зарков.
Не приемайте това като комплимент. Защото това е много повече отговорност, отколкото похвала. Новият председател ще е изправен пред няколко изключително трудни задачи - да закрепи БСП, да намери път към парламентарното присъствие на левицата, да запази старите избиратели и да намери нови. Това е въпрос на много трудни политически баланси. Въпрос на време е и меденият месец на новия председател с градската десница да приключи. Защото той има съвпадения с тях по въпроса за съдебната реформа и разтърсването на корупционното статукво, но в момента, в който един нов лидер се обяви за прогресивно данъчно облагане, върху него пак ще се посипят отровните стрели, че връща болшевизма. Всъщност именно това ще е свръхбитката на БСП. Защото партията е единствената, която поставя чрез решения въпроса за неравенствата, а точно там едрият бизнес у нас изведнъж се превръща в едър хищник и активира всичките си политически пипала за противодействие.
Но това са въпросите за бъдещето. В днешния ден БСП изненада всички като прояви здрав разум и умерена надежда за бъдещето. Сега ще се появят достатъчно хора, които ще искат да смажат с тъпи анализи и гнусни клюки тази глътка свеж въздух, но истината е, че конгресът на БСП се превърна в новина, защото никой не очакваше от нея подобно поведение. БСП скъса с 

цикъла на конфронтацията 

и влезе в нещо красиво - партията отново има вдъхновение, енергия, а това е добро начало. Не ново, а добро. Важно е за уточнение. 
Българската левица е минавала през всякакви периоди. Тя е била забранявана, управлявала е, лутала се е в идейните лабиринти, водела е въоръжена борба, била е статукво и яростна опозиция. Днес БСП получи шанс да се върне на терена, на който е най-силна - при гневните, ядосани и при бунтовните, които не искат да се примирят с идеята, че това, което им предлагат, е непроменяемо. Има някои вечни истини за левицата, а най-силната от тях е, че трябва да е мотор за промяна. Конгресът на БСП показа, че низините на левицата, нейният основен гръбнак, нейната сила и вдъхновение, ясно разбират това. Който иска, да гледа със скептицизъм на тези процеси. Но БСП се завърна при своите корени. А това е най-добрият възможен изход от един конгрес.