Гордея се с Перник, щастлив съм, че тук живеят децата ми

Валентин ВАРАДИНОВ

Световният и европейски шампион по борба Иво Ангелов е една от емблемите на българската класическа борба. Независимо, че вече не е в активния спорт, той остава пример за отдаденост както на тепиха, така и извън него, където продължава да вдъхновява младите поколения. И сигурно за никого не е изненада, че на предсрочните парламентарни избори той излиза на тепиха на политиката и поема новото предизвикателство да е водач на листата на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ в родния му Перник. 
Спортният кумир на перничани знае, че най-важното в живота е хората да живеят добре и спокойно, децата им да са имат щастливо семейство и добро образование, здравеопазването да е достъпно за всички. Според него 

социалната държава не е мираж 

и всеки трябва да получава достатъчно пари, за да се чувства удовлетворен от това, което прави. А това са част от принципите на левицата…
Иво е сред идолите на перничани, които за любимия „Миньор“ дават душа и сърце. В своята впечатляваща кариера като борец той печели общо осем медала от световни и европейски първенства, доказвайки като истински граовец постоянство, дисциплина и висок спортен дух. Сред най-големите му постижения са и седемте титли от престижния международен турнир „Никола Петров“, където два пъти завоюва и шампионския пояс.
През 2013 година усилията и успехите му са заслужено признати с 

отличието „Спортист №1 на България“ - 

признание, което го нарежда сред най-великите български атлети.

Година по-късно Иво решава да си почине от спорта, защото има здравословни проблеми, и пропуска европейското първенство. „На турнира "Никола Петров" надвих много класни борци. Сред тях и Хамид Суриян, който е една от легендите в борбата. Тогава световното беше в Лас Вегас. Явяваше се квалификация за олимпийските игри и бях в много добра форма. Направих три срещи с победи над много добри борци. Те после станаха станаха медалисти от олимпийските игри. Аз обаче не можах да взема квота. Една среща ми костваше, за да взема и виза за олимпиадата. Но…така е било писано“, връща се назад в годините Иво Ангелов.
След неуспеха му спират заплатата. „Така решили хората и така са направили. Аз мисля и работя. С каквото и да се захвана, гледам да бъда отдаден на 100%. Мисля, че съм знаещ и можещ човек, който ще се оправи почти навсякъде. Това качество много си го харесвам. 

Мога да оцелявам почти навсякъде 

Беше ми болно, защото, когато големите спортисти се откажат, им правят почести, бенефис. С мен не се случи така и ме накараха да работя като гумаджия в сервиза на мой много добър приятел, но и с това се справих“, разказва с горчивина Иво.
В този труден момент обаче получава подкрепа от кмета на Перник Станислав Владимиров, който застава зад гърба му и му дава поле за изява в залата в миньорския град.  „Даде ми сила и кураж, както сториха и много мои приятели. Перничани са страхотни хора, със силно развито чувство за единение и солидарност. Те са готови да скочат с главата надолу, но ще помогнат на човек в беда. Аз съм от хората, които, ако не харесват нещо и ако мисля, че то е неправилно, просто си го казвам и не се примирявам. По пернишки - директно в очите. Не съм от хората, които ще си премълчат или ще говоря зад гърба  на хората", подчертава Иво.
След края на състезателната си кариера той не се отдалечава от спорта. Напротив, продължава да развива борбата като 

треньор и президент на клуб „Миньор“ в Перник 

В тази си роля той работи активно за изграждането на ново поколение шампиони. От близо десетилетие Иво организира турнир за подрастващи, чрез който насърчава децата да спортуват и да водят активен начин на живот. Неговата мисия е не просто да създава спортисти, а да възпитава дисциплина, уважение и упоритост.
„Това за мен си е кауза. Нито аз мога да стана милионер, нито треньорите могат да натрупат купища пари. Просто си е кауза и обичам този спорт“, споделя Иво.
Болно му е от скандалите, които тресат Федерацията по борба, защото никой няма да излезе победител от противопоставянето и очернянето. „Остават единствено лошият имидж и горчилката, че известни български борци пишат коментари и обидни постове, което за мен не е окей. Винаги борбата са ни давали за пример, че сме задружни, че си помагаме, че се подкрепяме.

Сега доказахме, че има много голямо разделение, което не е добре нито за състезателите, нито за треньорите, нито за българите, които обичат нашия спорт“, споделя Иво. Според него някои хора и от двете страни трябва да преглътнат някои неща и всички заедно да започнат да работят за благото на българската борба и на българските деца. Не се ли обединим - отиваме на състезания, там излизаш на война - и ако има такива интриги, не води до нищо добро. Както обстановката на националните гарнитури, така и при треньори, навсякъде“, споделя с болка Иво Ангелов.
Златното момче на Перник е 

един от учениците на великия Боян Радев 

който си отиде от този свят в края на миналата година. Двукратният олимпийски шампион винаги е бил идол и вдъхновение за Ангелов както в спорта, така и извън тепиха. Двамата се срещат преди 28 години в залата по борба в родния Перник. 13-годишният тогава Ангелов и днес помни уроците на своя учител: „Много обичаше да хвърля през гърди. Казваше ми, че класическата борба е точно това - гърди в гърди, изправени се борят борците“, споделя Иво. Преди 10 години двамата заедно откриват обновената зала по борба в Перник. Затова е логично Ива Ангелов да настоява тя да носи името на големия Боян Радев.
„Цяла България знае, че перничани сме железни. Гордея се с града си и съм щастлив, че тук тренират и живеят моите деца“, категоричен е Ангелов.
В свободното си време бившият шампион обича да се отдава на природата. Планинските походи и риболовът са неговият начин да се откъсне от динамиката на ежедневието.