Няколко думи
Две трасета на войната
/ брой: 218
През последното денонощие станахме свидетели на събития, илюстриращи две коренно противоположни тенденции по спирането на войната в Украйна. Американското изданието "Ексиъс" разкри, че в последните дни Белият дом е провел тайни преговори с Кремъл по нов план за прекратяване на войната. Планът от 4 раздела и 28 точки е бил обсъден от специалните пратеници по темата от двете страни Стив Уиткоф и Кирил Дмитриев. Според руския представител основната идея на плана е да се вземат принципите, договорени от Тръмп и Путин в Аляска, и да се разработи предложение "за разрешаване на "украинския конфликт“. Пред "Ексиъс" Дмитриев дори е заявил, че е оптимист за плана, но "все още не е ясно как Украйна и нейните поддръжници в Европа ще реагират на него“.
Отделно Вашингтон изпраща делегация от висши военни, включително министъра на Сухопътните сили Дениъл Дрискол и още двама генерали, за преговори в Киев и Москва по спиране на огъня. Без съмнение те ще обсъдят и въпросния план.
Но това ясно очертано дипломатическо трасе за край на конфликта се пресича с противоположното трасе за обстрел на мирните усилия.
По принцип вече сме свикнали с украинските дронови удари по мишени на руска територия, дори дълбоко в нея. Но ето, че миналата нощ украинската армия обстрелва град Воронеж с четири произведени в САЩ ракети АТАКМС (ATACMS).
Москва твърди, че ударът бил насочен срещу цивилни обекти, Киев контрира, че мишените са били военни обекти. Руската ПВО е унищожила и четирите ракети, жертви няма, но отломки от тях са повредили покрива на местен геронтологически център и детска градина.
Преди не повече от месец Украйна изстреля британско-френската ракета "Шадоу Сторм/Скалп" срещу Русия, но сега тя реши да удари направо с ракета от САЩ. Най-вероятно украински пръст е натиснал копчето за изстрелването, но е известно също, че полетът на АТАКМС се кодира от военните на САЩ.
Не е за вярване Тръмп или военният министър Пийт Хегсет да са дали благословия за ракетния удар.
Но това, че Киев е прибегнал именно до ракета от САЩ, трасира мисълта до извода, че с помощта на някои военни среди в Америка и Европа много му се иска да взриви дипломатическото трасе.
Москва отвърна с мощен контраудар, но не се хвана на въдицата и не се оттегли от дипломатическата кампания. Което обаче не е гаранция, че зрелостта й пак няма да бъде подложена на изпитание.