Вековната измама за страшилището Русия

„В Западна Европа върви истинска подготовка за война“, разкри унгарският премиер Виктор Орбан на среща с активисти на партията ФИДЕС в град Мишколц, за която предаде ТАСС. Той отбеляза, че последните срещи на лидерите на ЕС „са се превърнали във военни съвети“, обсъждащи „как да се победи Русия“. Пак той на срещата на върха на ЕС миналия октомври в Копенхаген написа следното в мрежата Екс: „Брюксел иска да започне война. На масата има открито провоенни предложения“. 
Словашкият му колега Робърт Фицо веднъж се изпусна пред местна медия, че му настръхвали косите като чувал как на срещите на върха на ЕС се обсъждало как да бъде победена Русия. Брюксел е заинтересован от подготовка на война срещу Русия и открито говори за това, потвърди тия дни нейният първи дипломат Сергей Лавров на пресконференция в Москва.
През 2025 г. с очертаващото се поражение на Украйна в Западна Европа се засили медийната канонада за руската заплаха и за необходимостта Старият континент да свири сбор за сблъсък и дори за война срещу Русия - поне до края на десетилетието. 
Канонадата за промиването на мозъците на европейските граждани продължава с пълна сила, въпреки уверенията на Путин в обратното. Знаем, че той не хвърля думите си на вятъра и щом казва, че на никого в Кремъл и наум не му минава Русия да нахлуе в Европа, значи наистина е така. Пък и руският президент не е малоумник като комика в Киев да си повярва, че може да победи блок от 28 държави с доста по-мощна икономика. Володимир ще си остане ЗЕЛЕНски, защото бе повярвал (не без "рендосване" отвън), че многократно по-мощният двуконтинентален исполин може да бъде повален от субект, изпаднал в самозаблуда и умопомрачителност.
Но лъжата за руската заплаха набира скорост, тя стана толкова дебелашка, че да й се противопостави реши не кой да е, а политик от Западна Европа - швейцарецът Ги Метан, член на кантоналния парламент на Женева, журналист и писател. От неговите разкрития в интервю за YouTube канала Neutrality Studies става ясно, че лъжата не е сегашна приумица - тя е серийно производство на политехнологии с дълбоки исторически корени отвъд модерните времена на последните 5-6 века. В продължение на векове западните страни използват фалшифицирани документи, за да оправдаят атаките си срещу Русия и да я елиминират като основен конкурент, смята той. Според него първият изфабрикуван документ, приписващ желанието на Русия да „завладее Запада и да установи хегемония в Европа“, е т. нар. завещание на Петър Велики. Този напълно измислен документ се появява в средата на XVIII век и вероятно се е съхранявал в тайните архиви на френските монарси. Той бил публикуван за първи път през 1812 г. от Шарл-Луи Лезюр, главният пропагандатор на Наполеон Бонапарт, за да „оправдаe нахлуването в Русия в очите на френското обществено мнение“. Според Метан този модел продължава и след поражението на Франция, когато след Виенския конгрес от 1815 г. „Великобритания и Русия стават двете основни сили на Европа“.
„Британците бяха много доволни, че руският цар им помогна да победят Наполеон, каза политикът, цитиран от ТАСС. „Но нека го кажа така -  веднага щом Наполеон акостира на Света Елена, за Британската империя възникна нов проблем: появата на съперник. Лондон нямаше намерение да споделя плодовете на победата над Наполеон с Русия“.
Като последствие веднага след 1815 г. Великобритания „започна един вид пред-студена война срещу Русия“, според Метан. По-конкретно, фалшифицираното „завещание на Петър Велики“ беше преведено на английски и публикувано, а британската преса започна да публикува „материали, изобразяващи Русия като деспотична, империалистическа и опасна държава“.
Политикът подчерта, че това са същите „разкази, които могат да бъдат намерени в съвременните медии“, с твърдения за желанието на Русия да „нахлуе и завладее“ Европа. През 1853 г. тази пропаганда достигна кулминацията си в Кримската война, когато „британските войски, заедно с французите и италианците, бяха изпратени в Крим, за да се бият срещу Русия и руския цар“.
Политикът отбеляза, че „завещанието“ бе официално признато за фалшификат едва през 1877 г., след като Франция се оказва изолирана на континента и сериозно се опасяваше от възхода на Германия след поражението си във Френско-пруската война от 1870-1871 г. „Потенциалните съюзници бяха ограничени: Австро-Унгария бе отслабена, Италия все още не бе напълно обединена, а Великобритания оставаше конкурент в морето“, подчерта Метан. В резултат на това Франция реши да превърне Русия от враг в съюзник, като се сближава и сключва съюз с нея, обясни той. „При тези обстоятелства, няколко години по-късно, историците като гръм от ясно небе обявяват, че „завещанието“ е фалшификат и че руснаците може би не са толкова опасни, колкото се е смятало преди“, добави той.
Автор на книгата „Русия-Запада: хилядолетната война“, Ги Метан копва и по-надълбоко за корените на руската заплаха. Европейската русофобия води началото си от конфронтацията между Католическата и Православната църква, продължава той. „Мисля, че религията все още играе роля в русофобията, защото е исторически вкоренено клишето, стереотипа за лоши руски православни християни и добри католици, който е такъв от хиляда години. От XIII век Рим се бори срещу „лошите православни“ хора, използвайки същите клишета, които се използват и днес: православните варвари са деспотични, искат да завладеят света. Католическата църква отдавна използва тези религиозни клишета в своята пропаганда, поради което те са толкова дълбоко вкоренени в нашето съзнание. И затова остават ефективни. Ако погледнете какво се случва в Украйна, това е разделителната линия между православния свят и западния свят. „Протестантството по някакъв начин е продължение на католицизма“, каза Метан. „А разделителната линия между католическо-протестантска и православна Европа минава през Финландия, Балтийските страни и разделя Украйна на две части. Лвов е униатски, докато източната част е била православна доскоро. Тази линия все още разделя Европа. А основните шовинисти в Украйна са от Лвов, униатската част на Украйна. Ето защо този въпрос е все още толкова актуален и влияе върху хода на войната“, поясни Ги Метан, цитиран този път от информационно-аналитичния ресурс „ПолитНавигатор“.

Страхът на евровърхушката

Защо обаче Европа отново пуска в оборот руската заплаха, след като тя по рождение е менте. Отговорите могат да се подредят в две групи причини. Първата е страхът на евровърхушката. Тя се бои не без основание, че без руската заплаха европеецът ще схване лакейската роля на ЕС и НАТО в зловредния сценарий на неолибералната Америка да предизвика такъв еволюционен земетръс в Русия, че тя да се разпадне като съветската й предшественичка. И понеже Западът се провали с тази цел в Украйна, евровърхушката се опасява, че в един момент общественото мнение в Европа ще потърси отговорност било, защото тя е била пиколо на въпросната Америка, било заради украинския провал на един злосъседски замисъл, който е пълен антипод на прехваленото от Брюксел добросъседство като евроценност.
Близо до ума е, че втората причина е икономическа. Под натиска на Тръмповата себичност в бизнеса, на китайската конкуренция, на „зелената заблуда“, оттук и на бизнес русофобията, ЕС вече се дави икономически - по един или друг начин това се признава и от политиците му. И за да се задържи на повърхността, се впуска в милитаризация на икономиката. Съответно руската заплаха е хапчето, което трябва да притъпи тревогите на европееца. С нея Брюксел дезодорира размирисването от собствените си грешки. Само дето милитаризацията на икономиката в повечето случаи е водила до катастрофи – национални, регионални и глобални. Няма да се изненадам, ако заради високомерието си евровърхушката се самозаблуждава, че ще успее да озапти милитаризацията, преди да избие в световен конфликт.