Непростимо

В своя екзотичен, ироничен и леко печален разказ "Македонска критика на френската мисъл" Виктор Пелевин описва особена техника за стрелба, която е дошла от земите на запад от нас. Стрелящият не вдига пушката, за да се прицелва внимателно, а по комитски гърми от пояс, за да е изненадващо, мълниеносно и смъртоносно. 
Точно това направиха македонците в дипломатическата сфера тези дни. Докато България стоеше взряна в пъпа си, заключена в самозатворената реалност на постоянни интриги, дребни ритания по кокалчетата и пълен политически аутизъм, представителите на РСМ не са стояли със скръстени ръце. Резултатът от тяхната активност беше доклад за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в ЕС, в който буквално бе формулирана препоръка мнението на България да бъде заобиколено.
Представете си само: всичките ни претенции - на боклука, всичките ни искания - в мазето, и пълен триумф на македонската дипломация. Това е симптом за външнополитическа катастрофа или най-малкото за огромно оливане и проспиване на най-важното - стратегическите интереси на България.
Едва в залата на Европарламента усилията на депутати от всички партии отложиха пълния разгром. Но това все още не е решение на проблема. По трудния начин България трябваше да разбере, че ситуацията изисква различен подход.
По казуса веднага възникват много въпроси. Първият от тях - къде е МВнР? Георг Георгиев влезе в аналите с абсолютно безсмислена позиция по отношение на руското културно влияние, но темата на темите, голямата драма "РСМ", беше проспана, пропусната и изтървана. 
За пореден път България демонстрира някаква очевидна неспособност да защити собствения си интерес. И тук, макар и със стиснати зъби, няма как да не се възхитим на македонците, които бяха на път да ни забият зашеметяващ гол на наш терен. Самият факт, че доклад с подобен текст беше възможен и че той по никакъв начин не е отменен, а само забавен, би трябвало да е огромна червена лампа за нашата дипломация. Защото документът зачертава всичките ни претенции и осигурява европейска легитимност на нелепия македонски политически елит. 
Какво значение има тогава кой бил прав в нашите вътрешни битки и неспирни кавги? Какво значение имат парламентарните блокади, медийните интриги и конвергентните доклади? Тук говорим за битка за паметта, историята и нашите ценности, а оставяме македонската дипломация да вземе връх. Това е не просто недопустимо. Това е непростимо. Това е отворена българска рана и ни показва, за пореден път, в каква задънена улица сме се забили. Дано това да е мигът на събуждането.