Димитър Пешев

Напоследък се множат обвинения, че след 9 септември комунистите са потопили в кръв  българската интелигенция с присъдите, издадени от Народния съд. Върховният съд на България на 12 април 1996 г. отмени присъдите, издадени от Народния съд на депутатите от 25-ото Обикновено Народно събрание, на министрите от 56-ото до 60-ото правителство, на регентите, царските съветници и на военни лица. Мотив: липса на доказателства. В тази рубрика показваме лицето на "невинните жертви на Народния съд" с извадки от безпристрастните архиви.
 
Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор, помилван след една година. Роден е  през 1894 г. в Кюстендил, почива през 1973 г., с висше юридическо образование, два пъти министър на правосъдието, зам.-председател на Народното събрание, председателства заседанието за  приемането на антиеврейския Закон за защита на нацията, инициатор на протеста на депутати срещу  депортацията на българските евреи.

25 Обикновено Народно събрание, 9. заседание, вторник, 11 ноемврий 1941 г.
Разисквания по проектоотговора на тронното слово (първо четене):
Димитър Пешев (от трибуната): Господа народни представители!
Епохата, която изживяваме е грандиозна... Може би сегашната епоха в аналите на човешката история ще бъде записана наред със събитията, които определят началото на историческите периоди: великото преселение на народите и реформацията, която даде началото на новата ера... Ние изживяваме периода на романтиката, ние изживяваме събитията, които са свързани с нашата съдба тук на Балканите, изживяваме умилението, сълзите и възторга...
Г-да народни представители! Докато с единия си крак ние сме здраво стъпили на Бяло море, с другия крак сме стъпили на централния масив на Балканите, геополитически централното плато на Балканския полуостров. Македонската земя се намира сега здраво във властта на българската държава не само национално - ние винаги сме били национално там, но сега и в държавно отношение, във военно отношение, на територия свързана с беломорския бряг...
В речта, която водачът на великия райх произнесе на 4 май, след събитията, които се развиха тук на Балканите, каза дословно следното (чете): "Особено ни вълнува, че можа да се поправи нанесената на времето неправда и несправедливост на България. След като германският народ направи със своето оръжие тази ревизия, ние вярваме, че изпълняваме своя дълг да изкажем своята историческа благодарност да изкажем своята благодарност на нашия верен другар по оръжие от голямата война - България." (Ръкопляскания)
Г-да народни представители! Това не е само една реч, това е един ангажимент политически, това е декларация на най-големия политически водач на нашето време, на твореца на събитията, на този, който в този момент олицетворява могъществото на третия Райх, който се е заел с всичките си сили да счупи веригите на миналото, за да изгради върху тях едно по-ново, по-справедливо международно общежитие.
Г-да народни представители! Към тази декларация ние трябва да припомним и декларацията на водача на Италия, който в своята публична реч на 10 юний т.г., разглеждайки международните събития... за България каза дословно следното(чете): "България ще си присъедини Македония, която е чисто българска, и Западна Тракия, абсурден тесен коридор, който пречеше на България да има излаз на егейското море." (Ръкопляскания)...
Г-да народни представители! В прокламацията, с която фюрерът обяви войната на Съветска Русия, в изложението, в което даде като мотивировка за тази война, се засягат интересите и на нашата страна... Ние се присъединихме към Тристранния пакт, защото смятахме, че това е единствения начин чрез който можем да поставим нашите национални въпроси  и може да получим тяхното правилно разрешение...
Съюзът на Великобритания с болшевишка Русия е една смъртна опасност за нашата държава и че нашата държава има основно задължение да отблъсва всички опити да се проведе тази политика тук, всички опити, които целят да създадат една благоприятна атмосфера за този съюз. И следователно, всички онези, които чрез вътрешни средства тук се мъчат да отслабят нашия вътрешен фронт, които се мъчат да създадат благоприятни условия за успеха на тази политика, трябва да се смятат за вредители на българската държава...