Сделката, която отприщи фермерските протести в Европа

Страните от Европейския съюз дадоха в петък предварително одобрение за планирано споразумение за свободна търговия между ЕС и Меркосур, най-голямото търговско споразумение, сключено от ЕС, пише Ройтерс. Какви са неговите основни параметри? 

Намаление на тарифите, квоти за 
по-големи селскостопански продукти

Меркосур ще премахне митата върху 91% от износа на ЕС, включително за автомобили, от сегашните 35% за период от 15 години. ЕС ще премахне постепенно митата върху 92% от износа на Меркосур за период до 10 години.
Меркосур ще премахне и митата върху селскостопански продукти от ЕС, като например 27% за вината и 35% за спиртните напитки.
За по-чувствителни селскостопански продукти ЕС ще предложи увеличени квоти, включително 99 000 метрични тона повече говеждо месо, докато Меркосур ще предостави на ЕС безмитна квота от 30 000 тона за сирена.
Съществуват и квоти на ЕС за птиче месо, свинско месо, захар, етанол, ориз, мед, царевица и сладка царевица, а за Меркосур за мляко на прах и адаптирано мляко.
Допълнителният внос представлява 1,6% от потреблението на говеждо месо в ЕС и 1,4% за птиче месо. Поддръжниците на споразумението посочват съществуващия внос като доказателство, че Меркосур отговаря на стандартите на ЕС.
Споразумението признава около 350 географски указания, за да се предотврати имитирането на някои традиционни хранителни продукти от ЕС, така че например терминът "Parmigiano Reggiano" ще бъде запазен за специфични сирена от Италия.
Комисията и поддръжници като Германия и Испания твърдят, че 

сделката предлага път отвъд 
зависимостта от Китай, 

особено за критични минерали като лития, метала за батерии. Тя ще гарантира, че няма да има данъци върху износа на повечето такива материали.
Поддръжниците също така твърдят, че това предлага облекчение от въздействието на тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Комисията заявява, че споразумението за свободна търговия е най-голямото, което някога е сключвала по отношение на намаления на тарифите, премахвайки над 4 милиарда евро (4,7 милиарда долара) мита върху износа от ЕС годишно, и е необходима част от усилията на ЕС за диверсифициране на търговските му връзки.
В него се добавя, че предвид скромния набор от търговски споразумения на Меркосур, ЕС би имал предимство на ранен участник и се отбелязва, че компаниите от ЕС ще могат да участват в търгове за обществени поръчки в Меркосур при същите условия като местните доставчици - нещо, което Меркосур не е предлагал преди това в търговски споразумения. Съществуват и 

потенциални защитни мерки за справяне 
с евентуални пазарни смущения

Европейските фермери протестират, че сделката ще доведе до евтин внос на южноамерикански стоки, по-специално говеждо месо, които не отговарят на екологичните стандарти и стандартите за безопасност на храните на ЕС. Европейската комисия заявява, че стандартите на ЕС няма да бъдат облекчени.
Споразумението включва ангажименти за опазване на околната среда, включително предотвратяване на по-нататъшно обезлесяване след 2030 г. Зелените групи обаче твърдят, че в него липсват приложими мерки.
"Приятели на Земята" нарекоха сделката "разрушителна за климата" и заявиха, че тя ще доведе до увеличено обезлесяване, тъй като страните от Меркосур ще продават повече селскостопанска продукция и суровини, често добивани от горски райони, включително Амазонка.
Франция, най-големият производител на говеждо месо в ЕС, заяви, че ще подпише споразумението за свободна търговия само ако то "защити интересите" на френското и европейското земеделие. Сега тя отхвърля сделката.
Италия, Унгария и Полша също изразиха несъгласие. Заедно четирите страни можеха да блокират сделката, но позицията на Италия в крайна сметка се промени.

Как ЕС се опита да спечели скептиците?

Когато Комисията предложи споразумението за одобрение през септември, тя определи механизъм, чрез който преференциалният достъп до Меркосур за чувствителни селскостопански продукти, като например говеждо месо, може да бъде спрян.
Подтикът Комисията да оцени необходимостта от подобни предпазни мерки би бил, ако обемът на вноса се увеличи или цените паднат с определена сума в една или повече държави от ЕС. ЕС преди това се беше съгласил на праг от 8%, но посланиците се съгласиха да го намалят до 5% след искане от Италия.
Изпълнителният орган на ЕС заяви, че ще проучи потенциалното съгласуване на производствените стандарти между местните и вносните продукти, по-специално по отношение на пестицидите и хуманното отношение към животните. Целта е да се засили контролът върху вноса на храни, животински и растителни продукти, влизащи в ЕС, чрез увеличаване на броя на одитите и проверките в трети страни.
Следващият бюджет на ЕС ще предложи кризисен фонд от 6,3 милиарда евро за земеделските производители в ЕС, който би могъл да покрие "малко вероятния случай", при който споразумението навреди на селскостопанските пазари в ЕС. Ще бъдат предоставени и около 45 милиарда евро подкрепа за земеделските производители.
Накрая, Комисията обяви, че ще намали вносните мита за някои торове , чиито цени са се увеличили с до 60%.

Как конкретно сделката засяга България?

За България ефектите от споразумението са двупосочни. От една страна, българските износители могат да спечелят от по-лесен достъп до пазарите на Меркосур. Това важи най-вече за вина, спиртни напитки, хранително-вкусова промишленост, фармацевтични продукти, машиностроене и автомобилни компоненти - сектори, в които България е интегрирана в европейските вериги за доставки. За българските производители на храни с потенциал за географски означения договорът дава допълнителна защита срещу имитации.
От друга страна, българското земеделие е уязвимо към конкуренцията на по-евтиния внос. Говеждото и птиче месо, захарта и някои зърнени култури могат да усетят ценови натиск, особено ако вносът от Южна Америка се увеличи. За по-малките фермери това крие риск от спад на доходите, макар че Комисията обещава защитни механизми и достъп до кризисния фонд.
Икономическият ефект за България ще зависи и от позицията на правителството в рамките на Съвета на ЕС. Ако страната подкрепи договора, тя ще застане в лагера на държавите, които виждат в него инструмент за геоикономическа стабилност и диверсификация. Ако се присъедини към критиците, ще постави акцент върху защитата на селското стопанство и чувствителните сектори.
Споразумението ЕС-Меркосур е стратегически ход с глобални измерения, който обещава по-евтин износ, достъп до суровини и нови пазари, но носи и реални рискове за европейското земеделие и околната среда. За България то означава едновременно нови възможности за износ и сериозно изпитание за селскостопанските производители - баланс, който ще изисква активна национална позиция и използване на всички налични защитни инструменти в рамките на ЕС.

Кои страни влизат в организацията?

Меркосур (на испански: Mercado Comun del Sur; на португалски: Mercado Comum do Sul) е най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка. Обединява 295 милиона население и повече от 80% от общия БВП на континента. В него влизат Аржентина, Бразилия, Боливия, Парагвай, Уругвай, и Венецуела (с прекратено членство от 2016 г.), а асоциирани членове са Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Панама, Перу и Суринам.
Като първа стъпка към създаването на този общ пазар е послужило споразумението за свободна търговия, подписано между Аржентина и Бразилия през 1986 г. През 1990 г. към това споразумение се присъединяват Парагвай и Уругвай.
Основни административни органи на обединението са Съветът на общия пазар, Групата на общия пазар, Комисията по търговия, Съвместната парламентарна комисия, Социално-икономическия консултативен форум и Административният секретариат. В първите четири органа се работи на междуправителствено ниво. Основен принцип в дейността на висшите органи на Меркосур е консенсусът. Идеята за създаване на наднационална структура по примера на Европейския съюз не е получила подкрепа.