Място, където отново да се върнеш

Чувала съм, че в България има много места, забулени в мистерия, изпълнени с енергия, където сякаш пътуваш във времето... Едно от тях е село Златолист и храмът, където е живяла Преподобна Стойна. Дори заклета атеистка като мен, която получава главоболие, щом наближи черква, усети силата на мястото. Защото то превъзхожда която и да е религия, наситено е с мъдростта на вековете и силата на вярата - в доброто, в сбъдването на мечтите. Казват, че дори Ванга е идвала да се зарежда с енергия в стаята на Преподобна Стойна.
Много хора твърдят, че тук тече жива вода, такава ли е - не знам, но вкусът й е по-различен и приятен. Безспорно, едно от най-изумителните неща в двора е чинарът на повече от 1300 години, свидетел на цялата ни история.
Но ще разкажа стъпка по стъпка как се озовах там.
Като човек, който през по-голямата част от живота си е живял или пътувал в чужбина, винаги ми е било много болно, че не познавам красивите места в родината си. Преди години дори си купих книжката за събиране на печати от 100-те най-забележителни места в страната. Провалих се в начинанието, но вероятно, защото в нея бяха включени най-туристическите места. А моят приключенски дух ме води там, където ще бъда далеч от прекалено комерсиалното.
Преди година двама приятели от Петрич ми разказаха за Преподобна Стойна и как силата й била много по-голяма от тази на Ванга. Тези думи веднага ми грабнаха вниманието, още повече, че за първи път чувах първото име, а и след като разказах на познати за нея, те също не я знаеха.

Коя е Стойна?

Подобно на световноизвестния феномен Ванга, и тя като дете е ослепяла, но не от природно бедствие, а от едра шарка. Когато започват да й се присънват някои неща, които впоследствие се оказват истина, Стойна решава да вярва на интуицията си и да започне да се вслушва повече във вътрешния си глас.
Родена в село, което днес е в Гърция, след Междусъюзническата война родителите й решават да се преселят в родината майка. На път за Петрич семейството минава през село Долна Сушица (от 1951 г. - Златолист) и Преподобна Стойна остава да живее в храма "Свети Георги". Там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва. До смъртта й много хора отиват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед. 

Дори днес стаята й стои непокътната

Одаята, където е спала, още съхранява спомена за обитателката си. Мъжете, които стопанисват храма "Св. Георги", я почистват старателно, като внимават да не преместват нищо, сякаш духът на светицата е там.
Жени, мъже, деца, всеки, който има болка или нещо му тежи, спокойно може да влезе в стаята и да постои, да се помоли и да си тръгне, щом усети спокойствие. За всеки случай в самия храм са оставени и тетрадки, където могат да бъдат записвани желания и пожелания. Много хора твърдят, че се сбъдват.

Необикновена сграда с необикновен двор

Нито черква, нито манастир, постройката е просто "храм", с изографисани нестандартни икони, някои от тях са потъмнели през годините и образите трудно се различават. Но това, което силно ме впечатли, е дворът. Бях гледала в интернет видео, че там има кладенец, от който посетителите си вземат "жива вода". Или си намислят нещо, прошепват го и то става реалност. Голямо разочарование бе да видя, че бунарът беше затворен с катинар. Попитах един от местните мъже за причината, а той отвърна, че много хора от отчаяние хвърляли пръстени, гердани и любими предмети вътре, с надеждата даровете им да стигнат до Преподобна Стойна и тя по-бързо да им помогне. Но по този начин водата се замърсява, а служителите пият от нея, когато са на работа. Но винаги има решение на проблема. На няколко метра преди свещеното място се намира Изворът на Преподобна Стойна, където идват жителите от околностите да си наливат вода за пиене.

Чинар на 1300 години

Другото магическо нещо в двора е дърво, което е попило в корените, кората и клоните си цялата история. Преди години дори са го изследвали и запознати твърдят, че то "пее". Предвидливо до него е поставена табелка, на която пише: "Не драскайте по кората, тя не е вълшебна", защото вероятно хората търсят изцеление във всичко. Но е достатъчно човек да се докосне до чинара и веднага се чувства по-различен. А под него е сложена люлка - за тези, които искат да стоят по-дълго в близост.
Любопитен факт е, че най-старият клон сочи точно към гроба на Преподобна Стойна...

Следи от "цивилизация"

За съжаление, трябва да отбележим и един отрицателен аспект. Поне на мен ми беше трудно да го възприема. Историческите източници разказват, че Преподобна Стойна е била изключително скромна (за това говори и самата Ванга: "Тя е истинска светица, яла е само хляб и е пила само водица."), когато е помагала на изпадналите в беда, никога не е искала нищо друго като отплата освен малко хлебец.

Днес прави впечатление изобилието от монети, които вярващите оставят... навсякъде: в стаята на Преподобна Стойна, на гроба й, върху заключения кладенец... Сякаш са забравили повелите й, прекалено вглъбени в съвременния свят, където всичко е пари.
Като се абстрахираме от този факт, със сигурност включваме това място в списъка с "Места, където отново да се върна". И замечтано се насочваме към друга дестинация...