Изчезващата професия на медицинските сестри

Те не са невидими, не са и сянката на лекаря. Те са личности, професионалисти, които са овладели специфични познания и умения.
Преди десетки години са ги наричали милосърдни сестри, вече са медицински. Но милосърдието остава в основата на работата им.
Сещаме се за тях когато се нуждаем от професионализма и компетентността им, от услугата, без която предписаното от лекаря лечение не може да се осъществи. Напомнят за себе си и когато протестират и казват, че са се уморили от нежеланието на властта да промени неща, които в света са променени отдавна. Сещаме се за тях и на 12 май - рождената дата на английската медицинска сестра Флорънс Найтингейл, станала известна като основоположник на професионалната сестринска грижа.
Напредъкът в медицинската наука удължава живота на хората. Застаряващото население, особено в индустриалния свят, има все по-голяма нужда от професионализма и човещината на медицинските сестри, затова и по-развитите държави си "крадат" кадри от чужбина. Защото ясно си дават сметка, че те са  гръбнакът на всяка здравна система и са от решаващо значение за гарантиране на висококачествени и професионални грижи за пациентите.
И у нас те намаляват по много причини - според НЦОЗА
в зората на демокрацията през 1990 г. са 53 810, а през 2021 г. - 28 816. Днес са още по-малко.
Болничните легла през 2011 г. са 44 811, а десет години по-късно - 52 246.
Човек да се неначуди как в България не спират да се роят болници и болнични легла при такъв неудържим спад на медицински сестри. Защото болничното легло не е просто креват, а легло, което изисква съответното оборудване, апаратура и най-вече - определен брой лекари, сестри и друг медицински персонал, който да полага 24 часа в денонощието всеки ден медицинска грижа за болния.
Те - българските сестри, продължават години след пенсия да работят, за не бъде закрито отделение или дори цяла болница.  
Честит 12 май на българските медицински сестри!

Европа бие тревога:
Недостигът се задълбочава

През януари т.г. Европейският съюз на медицинските специалисти и 7 други европейски медицински организации публикуваха съвместен политически документ за справяне с продължаващата криза на работната сила в здравеопазването на Стария континент, след като станаха ясни изчисленията на СЗО, според които до 2030 г. в Европа ще има недостиг на 600 000 лекари, 2,3 милиона медицински сестри и 1,1 милиона специалисти по здравни и социални грижи. "Неадекватното планиране на работната сила в продължение на десетилетия остави системите уязвими и бяха допълнително изострени от мерките за икономии след финансовата криза от 2008 г. Тези бюджетни съкращения доведоха до намалени позиции за обучение, ограничено набиране на персонал и влошени условия на труд“, казва Алваро Сераме, президент на European Junior Doctors, пред Medscape Medical News.

Политическият документ

препоръчва налагане на законни условия на труд и спазване на Европейската директива за работното време, която се стреми да ограничи работното време, за да подобри баланса между професионалния и личния живот, да намали рисковете от прегаряне и да предпази пациентите. Директивата определя средна максимална продължителност от 48 часа работна седмица и разпоредби за работа на непълно работно време.
Тиаго Вилануева - семеен лекар и президент на Европейския съюз на общо практикуващите лекари идентифицира два ключови възпиращи фактора за привлекателността на професията: ограничени възможности за кариерно развитие и историческо подценяване на областта. По думите му нивата на наемане ще останат ниски, дори ако възнагражденията и условията на труд се подобрят.
През септември 2024 г. бе съобщено, че Еврокомисията е подписала споразумение за принос с Регионалния офис на СЗО за Европа, за да подпомогне държавите членки да задържат медицинските сестри в здравните си системи и да направят професията по-привлекателна за тях. Споразумението, финансирано с 1,3 млн. евро от програмата EU4Health, ще включва дейности във всички държави членки на ЕС за период от 36 месеца. Особен акцент ще бъде поставен върху страните със значителен недостиг на здравни работници, и по-специално недостиг на медицински сестри.

Висшисти в областта на здравеопазването

Между 2012 г. и 2022 г. Хърватия и България отчитат особено високи темпове на растеж, тъй като техният брой на завършилите висше образование е съответно 2,9 и 2,1 пъти по-висок през 2022 г. Най-голям спад в броя на завършилите медицински сестри е регистриран в Кипър и в Румъния.
"Системите за образование и обучение също се нуждаят от реформа“, казва Самуел Олагоке, вицепрезидент по външните работи на Европейската асоциация на студентите по медицина.
.......

Дипломирали се през 2022 г. медицински сестри в ЕС
Източник: Евростат

Самостоятелна практика
 
Въпреки че медицинските сестри традиционно предоставят грижи на пациенти под ръководството на лекар, все по-често в много държави от ЕС им се разрешава да практикуват самостоятелно като професионалисти. Това зависи до известна степен от тяхната квалификация и ниво на обучение, коментират от ЕВростат и подчертават, че "от специалистите по сестрински грижи в ЕС се изисква да завършат университетски курс с минимум 3 години". И да припомним, че в България обучението за медицинска сестра е 4 години!
Според някои данни в Обединеното кралство в началото на 80-те години на миналия век се въвежда такава практика, Холандия през 1997 г., Ирландия през 2001 г., Финландия през 2003 г.

Европейската статистика

Анализ на Евростат по данни към декември 2024 г. в частта "практикуващи" (специалисти в областта на здравеопазването, които предоставят услуги директно на пациентите-б.а.) сочи, че през 2022 г.:
- в Германия е имало над 1 млн. медицински сестри, което е най-големият брой сред държавите от ЕС.
- Кипър и Малта отчитат най-малък брой медицински сестри, като и двете са с по-малко от 5000.
- Ирландия има най-голям брой практикуващи медицински сестри на глава от населението в ЕС - 1312 на 100 000 жители.
- Литва има най-голям дял на медицински сестри на 55 или повече години - 51,5% от всички практикуващи медицински сестри в страната
- Най-високият дял на по-млади сестри (под 35 г.) е регистриран в Хърватия (35,3%).

През 2022 г. в България е имало 28 827 практикуващи медицински сестри или почти 434 на 100 хил. души население. Може да е утеха, че в Румъния са били 93,5 на 100 хиляди
Източник: Евростат