Протуберансите на политическата 2025-а

Политическата 2025 година започна с крехката надежда, че държавата и хората ги очаква по-добро бъдеще, сигурност и стабилност и че най-после е спряна порочната спирала от избори и безвремие.  Но...очакванията се оказаха мираж, а цифрата 11 се оказа кармична на страната и политиците ни. 11 месеца след като начело на държавното кормила застана 105-то редовно правителство, на 11 декември, притиснато от недоволството на улицата, то подаде оставка.     
На 11 ноември 2024 година 51-ото НС положи клетва. Първото му заседание беше открито с тържествена церемония на фона на седем протеста, блокирали центъра на София. В пленарната зала се събраха 234 депутати. Заседанието беше открито от най-възрастният депутат доц. Силви Кирилов от ИТН. Осем партии получиха доверието на избирателите да ги представляват в НС-ГЕРБ-СДС с 66 депутати,  ПП-ДБ–с 36, Възраждане“–с 33 , „ДПС-с 29, „БСП – Обединена левица „- с 20, "ДПС-Алианс за права и свободи" -с 15. ИТН имаше 17, МЕЧ- 1, а "Величие“ остана извън парламента с резултат 3,99%. Междувременно на 12 декември 

България стана пълноправен член на Шенген.

Общо пет от партиите предложиха свои кандидати, но нито един от тях не събра необходимия брой гласове. След 11 гласувания доц. Наталия Киселова от ПГ"БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" успя да консолидира мнозинството. Тя стана шеф на парламента с подкрепата на 140 народни представители. 93-ма бяха "против".
Десет месеца след това Съветът за съвместно управление подписа анекс към споразумението и доц. Киселова беше сменена. Участниците в управляващата коалиция решиха  безпрецедентната ротация на парламентарните шефове да е на 10 месеца. На 29 октомври 2025 г. доц. Киселова подаде оставка и на мястото й седна Рая Назарян от ГЕРБ.
През март парламентарните група в 51-ото НС набъбнаха от 8 на 9, след решение на КС за законността на изборите през октомври миналата година. Магистратите решиха, че "Величие" прескача 4-процентната бариера. Партията получи 10 депутати. С влизането й се наложи прегрупиране на броя на мандатите на останалите партии. ГЕРБ-СДС загубиха 3 депутати, ИТН, "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и ДПС Ново начало, ПП-ДБ и МЕЧ се разделиха с по един, а"Възраждане“ - с двама народни представители. 
Годината започна с  

избор на редовно правителство. 

След близо месец политически блокаж и неуспешни преговори за съставяне на управляващо мнозинство, на 16 януари кабинетът с премиер Росен Желязков беше одобрен от депутатите със 125 гласа „за“, 114 „против“ и без въздържали се. Кабинетът получи подкрепа от ГЕРБ-СДС, "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА","ДПС– ДПС ( преди да бъде преименувана в "Алианс за права  свободи") и ИТН. Със същите гласове беше одобрена и структурата на МС. Премиерът и министрите положиха клетва пред НС и встъпиха в длъжност. Председателят на НС на БСП Атанас Зафиров стана вицепремиер, Иван Иванов-министър на регионалното министерство, Манол Генов-на МОСВ, а Борислав Гуцанов оглави МТСП. 
В края на март депутатите приеха на второ четене държавния бюджет за 2025 г. след продължило близо 22 часа пленарно заседание. Парламентът попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвори дискусия дали да бъде закрита Комисията за борба с корупцията. 

Избран беше и национален омбудсман

 - Велислава Делчева.
Само няколко месеца след като ПГ на ДПС-ДПС с председател Джевдет Чакъров стана част от управляващото мнозинство, излезе от коалицията. Двете формации, ползващи една и съща абревиатура, оспорваха взаимно марката ДПС. Сагата между тях приключи след гласувани промени в правилника в НС, с които хората на Ахмед Доган загубиха правото да ползва същото съкращение като групата на Делян Пеевски. В края на юни ДПС-ДПС служебно бе преименувана на АСП. Чакъров и още трима депутати напуснаха партията, а Ахмед Доган основа нова партия със същото наменовение. 
След разкрития за корупционни схеми в Столичната община и ареста на зам.-кмета Никола Барбутов, лидерът на ПП Кирил Петков подаде оставка от всички постове. Негово място беше заето от Асен Василев. По-късно кметовете на столичните райони "Младост" и "Люлин" ПП Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и двама общински съветници напуснаха ПП и станаха независими. "Да, България" пък си избра двама съпредседатели-Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, след като лидерът Христо Иванов през юни миналата година подаде оставка заради незадоволителния резултат от предсрочните избори.

Ябълката на раздора се оказа Бюджет 2026. 

Първият му вариант се оказа неприемлив за синдикатите и работодателите, които отказаха да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Независимо от това правителството го внесе в Народното събрание и на 20 ноември план-сметката на държавата беше приета на първо четене. Последва многохиляден протест, организиран от ПП-ДБ, който доведе до оттеглянето й от парламента й. Бюджетът беше ремонтиран, като в него бяха отразени част настояванията на социалните партньори. Диалогът беше възстановен. По време на заседание на Тристранката бяха приети единодушно бюджетите на ДОО и "големия" финансов план на държавата. Парите за НЗОК не получиха подкрепата на част от работодателските организации, а КНСБ и КТ"Подкрепа" се въздържаха. План-сметката беше внесен отново в Народното събрание и отново гласуван на първо четене. Заради поредното недоволство, в навечерието на коледните празници, 

кабинетът "Желязков" подаде оставка.

През 11-те си месеца работа кабинетът оцеля при 5 вота на недоверие-за външната политика, за провал в борбата с корупцията, за провал във финансовата политика, за незаконните сметища. Шестият-за провал в икономическата политика, беше само дискутиран в пленарната зала и беше гласуван формално след подадената оставка на кабинета. В него участваха само депутатите от опозицията и вотът на недоверие не беше приет.
На първото си заседание след оставката правителството гласува законопроект, с който удължи действието на бюджета за 2025 г. до приемането на план-сметката за 2026 г. „Целта е да се установи необходимата правна и финансова рамка за безпроблемното функциониране на държавата и общините и най-вече за приоритизиране на разходите, които са свързани с възнаграждения, пенсии и социални плащания“, обясни премиерът в ставка Росен Желязков. КНСБ и КТ"Подкрепа" обаче изразиха несъгласие да се работи със стария бюджет, защото с него се замразяване на доходите на работещи, чийто работодател е държавата. "Това ще рефлектира върху 470 000 учители, лекари, медицински сестри, преподаватели, културния дейци и ще се отрази негативно и върху 130 000, заети в държавни и общински дружества и предприятия", предупредиха от профсъюзите. От "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" също настояха да бъде приет коригирания бюджет за догодина. 
Десните депутати обаче 

предпочетоха удължителната план-сметка 

и тя беше приета на две гласувания в един ден.
В същото време президентът Румен Радев започна мълниеносни  консултации за съставянето на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание. Той разговаря с представители на парламентарно представените партии, които единодушно отказаха да участват в кабинет в рамките на този парламент и се обявиха за промени в Изборния кодекс, с които да се въведе 100% машинно гласуване. След Нова година предстои връчването на мандатите за съставяне на кабинет. Ако те са неуспешни, Радев трябва да назначи служебен кабинет. А после...отново влизаме в спиралата от избори. Депутатите излязоха в триседмична ваканция. След 1 януари съдбата на България, която ще стане член на еврозоната отново ще бъде поставена на карта, а бъдещето и сигурността на хората остават неясни и неизвестни без правителство, без бюджет, без парламент...