"Причини да бъдеш щастлив" с премиера в три града

Съвременната пиеса на Нийл Лабют "Причини да бъдеш щастлив" идва на българската сцена като романтична, болезнено реалистична и удивително смешна история. В нея се разказва за любовта, раздялата и изборите, които ни водят към собственото ни щастие, научи ДУМА от Деница Димитрова.
Актьорският състав, който ще блесне на сцена на 8 януари в Сити марк арт център, е с любими на публиката артисти. Стефан Иванов, Лили Сучева, Асен Блатечки и Камелия Хатиб играят премиерно първо в София, а след това ще разсмиват зрителите в Бургас (13 януари) и Варна (14 януари).
С характерния за Лабют остър, честен и безкомпромисен диалог спектакълът разголва човешките слабости и задава ключови въпроси: Колко сме готови да простим? Какво е истинската близост? И може ли човек да бъде щастлив, ако не познава себе си? С много хумор и психологическа дълбочина пиесата говори за вторите шансове и за цената, която плащаме, когато избираме дали да останем или да си тръгнем.
В центъра на сюжета е двойка, която се е разделила, но все още не е потушила чувствата си. Когато бившите партньори се срещат отново, те се сблъскват с неизречени истини, дребни наранявания и големи надежди, които продължават да ги държат заедно - или ги тласкат един срещу друг. Паралелно с това най-близките им приятели се оказват вплетени в собствена мрежа от желания, ревност и несигурност.
Пиесата е в превод на Сава Драгунчев и под режисурата на Явор Борисов. Сценографията е на Пламена Боева, музиката - на Ян Руменин. Продуценти на представлението са I AM Studio и Театрално сдружение "Enso".
В откровено интервю за пиесата авторът споделя:
"Харесвам тези четирима души: Грег, Стеф, Кент и Карли. Те ме разсмиват и ме карат да искам да знам какво ще се случи с тях по-нататък. Надявам се, че и ти ще се чувстваш така.
Пиесата не е за това как да бъдеш "щастлив". Иска ми се да е така, но не е. Ако знаех тайната на "щастието", щях да напиша една от онези тъпи книги за "самопомощ" преди много години и щях да седя край някой басейн, богат и много доволен от себе си.
Вместо това пиша пиеси и по-специално тази, която е за преследването на щастието и колко дълъг, самотен и труден може да се окаже понякога този път.
О, споменах ли, че е смешно? Ами, така е. Забавно е, тъжно, романтично и провокиращо размисъл, и е за идеи, за които хора като мен (и надявам се, че и вие) мислят много. Неща като "любов", "кариера", "връзки" и "съзряване"."
Финансирано от Европейския съюз - Следващо Поколение ЕС, договор №BG-RRB-11.020-0076-C01