Коледата е най-топлият, най-сърдечният празник

СТОЯН ВАРНАЛИЕВ е роден на 19 ноември 1968 г. в село Генерал Инзово, област Ямбол. Завършва начална училищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1988 г. печели конкурс за млади певци на РТЦ-Благоевград за предаването "От извора". През 90-те години е представен за първи път в ефира на БНР в рубриката "Млади фолклорни таланти". Ученик е на прочутата народна певица Вълкана Стоянова. През 2000 г. "Гега Ню" издава първия му компактдиск, озаглавен "Песните на Орфей", с песни от репертоара на Вълкана Стоянова. Следват записи и предавания в БНР, БНТ, СКАТ, МГ "Добруджа" и др. Звукозаписната му дейност е свързана с Оркестъра за народна музика на БНР, камерен оркестър при АМТИИ - Пловдив, "Ямболската тройка" с ръководител Георги Иванов, оркестър "Бисери" и приятели с ръководител Живко Желев, Добрич. Стоян Варналиев е носител на престижни награди.

- Господин Варналиев, в навечерието на коледните и новогодишните празници издадохте сборника "Коледа от Бяло море до Дунав" и компактдиск със записаните песни от него. Какво представлява този проект?
- Нямах идея да се прави такъв проект. Започнах работа в Добрич при Живко Желев в оркестъра "Бисери" и приятели и започнах да записвам песни, които не бяха свързани с коледарските. Записах един лазарски буенек и баща ми каза: "Записал си един хубав ямболски лазарски буенек, хайде сега запиши един хубав коледарски буенек". И започна да пее "Червени чизми троптяха". Знам тази песен от дете, но не съм обръщал внимание на коледарските песни, може би защото не съм коледувал, и нямах афинитет към тях. И така баща ми поде идеята, която предложих на Живко Желев: да запишем коледарски песни, да ги визуализираме и да ги пуснем за Коледа. Записахме "Червени чизми троптяха", после дойде "Прочула се хубава Вивда", визуализирахме ги и в платформата на Радио Добруджа, видяхме, че "Червени чизми троптяха" беше събрала над 140 000 гледания. Най-малко очаквах, че песен, която е доста позабравена, ще предизвика такъв голям интерес. Тогава разбрах, че коледарските песни живеят дълбоко в сърцата и душите на хората, макар че празникът е само веднъж в годината. Това ми даде импулс да започна всяка Коледа да записвам коледарски песни и да ги визуализираме. Когато станаха 11, решихме да издадем компактдиск, който кръстихме "Коледа от Бяло море до Дунав". Отново го започнахме с "Червени чизми троптяха", защото това бе вдъхновено от баща ми, светла му памет, и е сантиментален спомен, който ми носи много топлина. Когато бях дете, в нашето село Генерал Инзово имаше коледарска група и идвайки към дома ни, по пътя пееха тази песен, на излизане от дома ни пак нея пееха. В новата книга с 21 коледарски песни заедно с екипа сме се постарали да запазим тази последователност и започваме с тази песен. И като влизаме в домовете на хората, да им донесем радост и обич.

- Коледарските песни са изпълнени с надежда за добруване през новата година, с благопожелания и наричания за неща, каквито всеки си мечтае и очаква. Всъщност за какво се пее най-често в тях?
- Коледата е най-топлият, най-сърдечният празник. В миналото хората са се нареждали около софрата, до тях бъдникът гори, излъчва топлина, сърдечност, обич. Те очакват да се появят коледарите, които известяват стопаните, че започва нещо ново, да изпеят по една песен на всеки член от семейството, да го даруват с благословия. Навремето хората са живеели с поминъка си, с труда на нивата, с животните около тях и са чакали тези песни, защото в тях има пожелание за здраве и берекет.
Когато младите момчета започнат да пеят, имаш чувството, че въздухът около тях трепти, макар че е зима. Магични гласове, които известяват, че Бог се е родил, че започва ново начало, това е силата на мъжа. Коледуването е най-мъжкият празник, навремето се е смятало, че едно момче, което не коледува, не може да бъде прието в общността на селото. По този начин те показват, че вече преминават в друга социална среда - в средата на мъжете, могат да вършат мъжката работа, да се оженят, да работят - всичко, което прави един зрял мъж.
Тогава започват и "мръсните" дни. Нашите предци са вярвали, че излизат караконджулите, вампирите и таласъмите, най-вече на Бъдни вечер, и хората винаги трябва да имат чесън в левия джоб, за да не ги "яхат". Коледарските песни имат и своята прочистваща сила - да прогонят злите демони. Хората не са били суетни да имат скъпи подаръци, нещо, което ние извеждаме на преден план. Имали са надежда, вяра в добруването, в това, че идва нова година, която трябва да бъде по-здрава, по-плодовита. 

- Коледарските песни по-монотонни ли са, или има и по-мелодични?
- За този сборник съм се постарал да потърся песни с различна пулсация. Нищо, че повечето са в размер 5/8, което е характерно за коледарските песни, но при тях мелодичната линия, пулсацията, динамиката е различна. В тази книжка има и 2/4, 3/4, 7/8, 9/16, смесени размери, преди всичко съм се старал да не бъдат монотонни. В коледарските песни има голямо разнообразие, те са мелодични, красиви, носещи изключително голяма обич. Стига човек да иска повече да потърси, да се потопи в по-дълбоки пластове.
- Изпълняват ли се днес тези песни? Обичаят Коледуване практикува ли се от по-млади хора? Има ли приемственост?
- По-възрастните хора пазят коледарския дух, но младото поколение гледа да изпълнява по-популярни песни. Песните изглеждат лесно запеваеми, но лесна песен няма, иска се повече труд, повече работа. Младите хора го правят, но по-скоро, за да се харесат, "да минем и да заминем". Отдавна тази енергия и приемственост я няма. Едно време станиникът или кудабашията, който ще ги предвожда, е започвал 40 дни преди Коледа да ги въвежда в този тайнствен момент: как се изпълнява ритуалът, как трябва да се накичи гегата, ако момчето няма такъв костюм, взима от вече женен мъж, който е коледувал, подготовката е голяма. Хората са се събирали, учили са се на коледарски мурафет и по този начин са предавали традицията на следващите.

- Вие сте сред най-известните ученици на народната певица Вълкана Стоянова, изпълнявате много от нейните песни. Различно ли е въздействието, когато една и съща песен звучи в изпълнение на женски и на мъжки глас?
- Всеки глас носи своя колорит, обагреност, динамика, тембърът е различен. Но когато човек има учител като Вълкана Стоянова, това се преодолява. Това са песните от моя Ямболски край, аз съм ги чувал на село по този начин и съм търсел учителя, при когото да отида. Общуването между Вълкана Стоянова и мен не беше като учител с ученик, а със стремежа да приема онази песенна хубост, която тя би могла да ми даде. В тази книжка има и две коледарски песни от нейния репертоар, които съм записал. Каквато и песен да изпея от тракийските, винаги ще звучи това, че съм бил ученик на Вълкана Стоянова. Когато съм се учил да пея, тя ми казваше: "Не се опитвай да стигнеш моя начин на пеене. Ти техниката я имаш, използвай своя глас".

- Сигурно сте водили с нея дълги и пространни разговори за народната песен и изпълнение. Но какви житейски уроци на една голяма певица и личност носите в себе си?
- Тъй като винаги съм бил около нея и много други разговори сме водили, давала ми е съвети, които понякога или не съм чувал, или не съм осмислял. Но когато започна да работя върху една песен, без да си давам сметка, я работя, както тя ме е учила. Наблюдавал съм я как се радва на много малки неща, имаше много цветя на балкона и винаги казваше: "На кака китките". И аз понякога се усещам, че се радвам на нещо много дребно, но много красиво. 
Имахме близки човешки отношения, а когато ставаше дума за песните, много пъти ми се е карала, винаги изискваше най-доброто. Но когато трябваше да ме покаже пред публиката, имаше много премерено поведение, казваше: "Сега си ти". И аз много пъти съм й отговарял: "Но ти си Вълкана Стоянова". Тя казваше: "Ако ти успяваш, успяла съм аз".
Когато ме заведе за първи път в БНР, където трябваше да се явя пред комисия, още на входа на радиото ми каза: "Моето момче, леля ти Вълкана е дотук". Тя е изключителен човек, никога не казваше: "Аз коя съм!" В последните си години много песни ми е оставила - това показва, че е имала голямо доверие в мен. Казваше ми: "Знам, че моите песни няма да умрат". Всички песни от нейния репертоар, които записвам сега, работя по начин, по който тя ме е научила.

- Вие сте член на журито на конкурса "С песните на Вълкана Стоянова" в Стралджа. Има ли млади певци, които искат да предават народната песен с такава отдаденост и плам, както нейното поколение, и Вашето? 
- Има млади момчета и момичета, които се явяват и започват много бляскаво, но после нещата се променят и минават в друго русло. Гордеят се, че са получили награда от конкурса "С песните на Вълкана Стоянова", но започват да пеят други неща. Аз също съм имал възможност да пея други песни, но нейното влияние върху мен е било много силно и не съм си позволил да предам този стил на пеене. 
- Изказват се различни мнения за запазването на автентичния фолклор и за неговото осъвременяване. Според Вас кой е добрият начин той да бъде представен? 
- Добрият начин зависи от самия изпълнител и от екипа, с който работи. В днешно време, понеже технически сме много напред и живеем динамично, внасяме доста промени в българския фолклор и той се променя. Но когато стане дума за автентичността на пеенето, хубаво е да го изпяваме по колкото е възможно по-добър начин. С Живко Желев и оркестър "Бисери" и приятели, с които работя, винаги сме се старали да изпълняваме песните така, че да звучат максимално близко до извора, но и да не пропускаме съвременността, защото тя така или иначе ни съпътства. 
Успеха, който имам с коледарските песни, дължа преди всичко на екипа, защото ако не работя с много добър екип, с Живко Желев, с Петър Петров, със Стефан Калев, с оркестър "Бисери" и приятели, с гл. ас. д-р Галина Луканова от ИЕФЕМ - БАН, която нотира песните, няма да бъдат толкова близко до оригиналните. 
- Преподавате на ученици в 3. СУ "Марин Дринов" в София. Тема, която често се дискутира, е достатъчни ли са часовете по музика в училище.
- Часовете по музика са малко, но в училище се получава доста добра музикална култура. Ако искаме децата да обичат музиката повече, се започва от семейството. Личи си, ако вкъщи се слуша музика, която помага на детето да бъде по-одухотворено. Но в днешно време малко хора слушат народна и класическа музика. Общо взето, битува чалга културата, тя е водеща. 
Тази година бях в село Красен, по покана на кметицата Марияна Апостолова, на фестивала "Край язовира Дрян", участвах в журито и после трябваше да пея. Дойде при мен млад мъж с бебе на ръце и попита може ли да се снима с мен най-младият ми почитател. Бащата каза, че бебето много плаче, но когато чуе коледарската песен "Изведи са хубава Дена", веднага се успокоява и заспива...

- А на Вашите ученици пеете ли?
- Да, пея им. Особено към коледарските песни имат голям интерес. Едно е да учиш песента от запис, друго е, когато се пее на живо. По различен начин възприемат музиката, това е досегът до извора.
- Какви бяха традициите около Коледа във Вашето семейство?
- Израснал съм при баба ми и дядо ми, които правеха всичко, както е по традиция. Бяха достолепни хора и знаеха как се спазват обичаите - да има на масата постни храни, чесън, боб, след това баница... 
- А днес как празнувате?
- Майка ми е човекът, който спазва традициите. Тя си живее на село, а в града все бързаме... Времето е изместило тези празници, затова е хубаво, дори и да няма кой да ни изпее коледарските песни, да ги пуснем на запис и да си създадем атмосфера, да си направим този подарък.
- Какво е Вашето коледно наричане, благословия към читателите на ДУМА?
- Нека всеки читател да бъде с дар дарен, от Бога благословен, нека да обичаме българските народни песни, както се обича първо либе.