Театърът е жива среща

ИВА ТОДОРОВА или ИВА ДОРО е известна най-вече със своите моноспектакли "Приятно ми е, Ива!" и "Ива е онлайн". Завършила е НАТФИЗ (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" през 1997 г. при проф. Крикор Азарян с асистент доц. Тодор Колев. Играе на сцената на редица театри - Театър "Българска армия", "Сфумато", НТ "Иван Вазов". Една от най-значимите си роли Тодорова изпълнява в моноспектакъла "Етюд за стая и глас" на режисьора Стоян Радев. "Аркадия", където влиза в ролята на Томасина, печели "Аскеер" за представление през 2001 г. Година по-късно тя заминава за Торино и създава собствено театрално студио за деца. След седем години се завръща в България и работи като директор реклама в Списание 8. Актрисата обича планинските спортове и говори няколко езика. Носителка е на много номинации и награди, сред които "Златен кукерикон" за индивидуално театрално постижение, 2019 г., "Икар"-и за драматургичен текст и за водеща женска роля за "Приятно ми е, Ива!", 2019 г., "Икар" за драматургичен текст за "Ива е онлайн" и "Икар" на публиката за същото представление, 2022 г.

- Госпожо Тодорова, преди няколко дни оставихте своите отпечатъци върху "Стената на славата" на Театър 199 "Валентин Стойчев". Как оценявате това признание? Какво означава то за Вас?
- Означава много за мен, защото дълго време бях далеч от театъра. После се върнах, и то точно в Театър 199. Дадоха ми шанс, както бившата дългогодишна директорка Анни Монова, светлина да й е, тя беше великолепен човек и артист, така и целият екип. Известна тайна сред софийските театри е, че Театър 199 "Валентин Стойчев" е като дом, той е като семейство и там се пази много внимателно душата на театъра. За мен е огромно признание да положа отпечатъците си до тези на моя учител Тодор Колев и до най-големите легенди на българския театър, чиито "длани" също са на стената - на Георги Калоянчев, първия отпечатък преди 30 години, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Константин Коцев-Пацо и много други. На човек да му се случи такова нещо, си задава въпроса: "С какво заслужих тази чест?" Имам отговор. Според мен моят акт "Приятно ми е, Ива!" преди осем години беше съвсем нов и положи направление в театъра, което накара доста актьори, по-млади или на моята възраст, да следват и правят постановки за своя живот, представяйки го от сцената.
Един от доводите може би са моноспектаклите "Приятно ми е, Ива!" и "Ива е онлайн", които също се играят в Театър 199. Това са представления за истината. Оскар Уайлд казва, че шегата е сериозно нещо и в нея има много смешки, за да не може да се разбере кое точно е истина и кое е измислица. Според мен това е голям майсторлък, който нямаше как да постигна, ако не беше съвместната ни работа с режисьора Стоян Радев, с когото имаме творчески търсения по темата още от първи курс.
- Написахте послание на стената, че театърът остава жива игра. Ще оцелее ли той във вихъра на свръхтехнологиите?
- Да, в театъра се срещаме на живо и така ще е завинаги. Мислех какво да напиша и реших да е нещо, което ме вълнува от много време насам, още от КОВИД пандемията, когато имаше спекулации с идеята да се прави театър онлайн. Тогава създадох моноспектакъла "Ива е онлайн", който само привидно се казва така, иначе се занимава с дълбоки, важни, смешни, тъжни, значими взаимоотношения, които ни изграждат, заради които ставаме хората, които сме сега. За мен продължава това да е голяма тема, мисля, че и в световен мащаб е във връзка с развитието на изкуствения интелект. Също така мислех какво мога да оставя и за бъдещето - да напомня на бъдещите хора, които минават покрай тази стена, ако някой се зачете, че театърът е жива среща. 
Измамно е, че актьорът е на сцената, а пък долу публиката го гледа. Това е среща, в която артистът не може без публиката и обратно - публиката не може без него. Точно тази среща на ръба на сцената възпроизвежда жив контакт, който е незаменим. Това не е кино, не е видео, то е на живо. Има специално осветление, музика и звук, понякога пушек, декори, театрални характеристики, които създават магическа среда, нещо нереално да изглежда реално. Публиката вижда как треперим или се вълнуваме, как се задавяме, грешим текста или микрофонът се чупи, случват се всякакви фалове. Ние пък чуваме как зрителите кашлят, как притаяват дъх, плачат, смеят се, хъркат или си отварят лукче... Тази среща няма как да се постигне онлайн!

- Това е магията на театъра. Новите технологии и изкуственият интелект не я ли застрашават по някакъв начин?
- Не знам. Честно казано, нямам представа. Вероятно биха могли да бъдат в помощ на твореца, когато той има нужда. Да дадат някакъв импулс, когато той е зациклил. Но изкуственият интелект да го замени, засега ми се струва невероятно. Все пак ние сме тези, които задаваме задачата и той отговаря, става дума за чат джпт. Разбира се, че ще има промяна в дейностите и най-вече в някои професии в областта на информационните технологии.
- Имате реализация и успехи и в други сфери в периода, в който се отдръпвате от театъра, но после пак се връщате към изкуството. Сцената ли е Вашето призвание и най-добре изразява същността Ви?
- Предполагам. Човек винаги търси, поне аз съм така. Завърших Английската гимназия с отличие, учила съм математика, геометрия, биология, география, но не и театър. Тогава не осъзнавах, че изкуството ми е интересно. Всичките ми приятели учеха за изпити, а аз бях приета в Благоевград, в Американския университет и нямах какво да правя през лятото. Кандидатствах във ВИТИЗ от скука - приеха ме втора. Казах си, че може би това е знак.

В Театралната академия попаднах на най-прекрасния екип в лицето на проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев и Николай Поляков. Изключителен екип. Наистина. Те са много различни, всеки от тях ни учеше на различни тънкости. Беше голям късмет. През всичките тези години бях толкова щастлива, не ми беше трудно, а сякаш си бях у дома. Като завърших, реших да работя други неща, защото творческият процес се отделя малко от реалността, а аз исках да имам пряка връзка с нея, тъй като оттам се черпи най-голямото вдъхновение според мен. Затова си казах, че няма да правя компромиси в театъра и ще се занимавам само с това, което наистина ми е интересно, а пък с всякакви други дейности ще се чувствам спокойна от финансова гледна точка. Много съм щастлива и благодарна от работата ми в Списание 8, наследник на някогашния "Космос". Защото съм силно свързана с природата, пишех статии за различни местности в България, с природни и исторически обекти. Много пътувах. Там имах възможност да работя и като рекламен директор, защото всъщност се оказа, че съм много добър комуникатор. Впоследствие пренесох случки, разкази и мои наблюдения от тази сфера в "Приятно ми е, Ива!", които са много забавни. Аз разправям разни истории за себе си от сцената, а публиката се припознава в тях. Много често, като свърши представление, хората ме чакат и започват да ми споделят на "ти" изключително интимни и тайни детайли за живота си, сякаш се познаваме.

- С какво си обяснявате успеха на авторските си спектакли?
- С това, че са живи, истинни и забавни. Смехът е този, който отваря сърцата на хората и им разрешава да се доверят на представлението, да се припознаят в образите от сцената. Театър 199 има най-дълъг театрален сезон, който продължава до края на юли. Последните ми представления са на 25 юли - "Ива е онлайн", а "Приятно ми е, Ива!" - на 20 юли. Това са спектакли за всичко.
Една от темите е как да спрем да ходим на работа и да правим, каквото искаме, но това е само на повърхността. Идеята е, че всеки добре знае, че има нещо, което много обича да върши. Трябва да го открием и за целта е необходимо да опознаем добре себе си. Не само това, ние живеем в "аз" века, расте "аз" поколение, а аз насърчавам не само да опознаем себе си, но и да се запознаем, внимателно и с емпатия с този, който седи до нас. Представлението е смешно и леко, но навлиза в голяма дълбочина. Най-голяма дълбочина съм си позволила в "Ива е онлайн", дори го наричам безпощадно представление. Стоян Радев направи страхотна режисура - много чист и точен режисьорски ход. Публиката гледа и не се занимава с театралните похвати, а със смисъла. Зрителят усеща, че се случва нещо важно на сцената и в сърцето му, затова смятам, че "Ива е онлайн" има огромен успех.
- Играете на различни сцени, къде още може да Ви гледа публиката, освен в Театър 199 "Валентин Стойчев"?

- Участвам в още няколко представления. Обичам моноспектакли, но работата в екип е незаменима. Играя в "С гръб към залеза" по текст на Яна Борисова и режисьор Димитър Коцев-Шошо. Продукцията е на Арт театър. Участват Юлиан Вергов, Александра Сърчаджиева, Петър Антонов и Стефан Вълдобрев. Играем в Театро отсам канала. Следи се от публиката с голям интерес. Хората плачат и се смеят. Играя в "Съвършени натрапници" на Ж. П. Мартинез, режисьор е Николай Гундеров, в Театър "Artvent". Чиста комедия. Докато учех във ВИТИЗ, много обичах комедията. Участват още Петър Калчев, Надя Дердерян и Герасим Георгиев-Геро. През лятото ще имаме представления и в Русе, Бургас, Пловдив. 
Зрителите могат да ме гледат и в спектакли, които са чист стендъп. Разликата между театъра и стендъпа е, че в театъра се изгражда театрална среда със звук, осветление, драматургия, много действащи лица, докато при стендъпа човек се качва на сцената като себе си и започва да говори лице в лице с публиката. Имаме много хубаво и крайно смешно представление - "От България с любов", с Оля Малинова и Красимира Хаджииванова, ще го играем на 29 юли в Пловдив, Летния театър, сцена "Орфей", и на 25 август в София, в Борисовата градина, сцена "Видас", бившия колодрум. През следващия сезон ще продължа да играя тези представления, но предполагам, че ще направя трети спектакъл, който да завърши трилогията, която ми се иска да стане, свързана с Ива. Надявам се да бъде силно комедиен, отново в Театър 199.
- Ще Ви остане ли време за почивка през лятото?
- Чакам я с нетърпение, разбира се, в периода на почивката ще подготвям няколко текста за догодина, творческата работа няма почивен ден. В един момент просто ти хрумва как да продължи даден текст или как да се свържат някои сцени, например. Зарязваш всичко и пишеш. Лятото е превъзходен сезон. 
Пожелавам на всички читатели чудесна почивка, радост и пътешествия, които да заредят добре телата и сърцата, за да функционират добре.