Китайците наблягат на повече практика в училищата

В китайската образователна система все повече наблягат на повече практика, физическа дейност и умения, които ще бъдат полезни на децата в живота.
Неотдавна бяхме на посещение в начално училище, обхващащо от първи до шести клас, в Пекин. Веднага прави впечатление усмивката, с която учениците ни посрещат в коридора или на двора – няма и следа от умора, стрес или нежелание да са там. На всеки човек, който някога е бил учител или все още е, това прави силно впечатление, но още по-впечатлени са хората, които никога не са обичали школото.
Учебната година започва в началото на септември и продължава до юли. Часовете са всеки ден от 8,30 до 4,15 ч. В никакъв случай обаче децата не са приковани към чиновете през цялото време, както много хора на Запад си представят. Напротив – имат си междучасия – малки и едно голямо, имат обедна почивка и… поне два часа спорт или някаква друга физическа дейност. Основни причини са прекаленото застояване пред телефоните, таблетите, компютрите и телевизорите, което е пагубно за зрението, но също така това е превантивна мярка за борба с наднорменото тегло и затлъстяването. Последното не е особено характерно за Китай и Азия като цяло, но понеже се срещат и такива деца, правителството взема предварителни мерки. 
„Учениците започват с мисълта, че спортът е задължителен, а постепенно разбират, че е нещо хубаво“, категорични са преподавателите.

Музика

В школата подготвят децата да свирят на музикални инструменти – пиано, цигулка, саксофон, флейта и др. Те развиват таланта си и формират цял оркестър. „Децата от рано разбират, че езикът има ограничен запас от думи, но чрез музика можем да изразим всичко“, уверява учителката по музика, която е и диригент на училищния оркестър.
„Ролята на учителите е да помогнат на учащите да открият дарбата си и да ги насърчават да показват най-доброто от себе си“, заяви директорката на институцията и похвали колегите си, че успешно се справят със задачата си.

Музей към училището

На пръв поглед това място е като всеки музей, където със снимки и различни предмети се проследява развитието на учебното заведение през годините. За разлика от повечето български училища, които също искат да се похвалят със собствен музей, в Пекинското експериментално начално училище той заема няколко етажа, много е богат, а за интереса към него допринасят двама ученика, които с много плам и гордост разказват за учебното заведение, за първата жена учителка в него и как е проправила пътя за други жени да работят там.

Градина

Освен задължителните предмети като четене, писане, математика, изучаване на чужди езици и др. всеки клас има малък парцел земя на двора, на която децата отглеждат боб, ориз, домати, чушки. Всеки ден поливат земеделските култури, проверят как се развиват, отбелязват всичко в тетрадките си и с нетърпение чакат момента, когато заедно със съучениците си от съседните класове ще се насладят на резултата от труда и реколтата си.

Храната

Безспорно обядът и качеството му са много важни не само за родителите, но и за самите преподаватели. По принцип в Китай няма нещо, което да не е полезно за ядене, въпреки това в стола всеки ден готвачи се стараят да приготвят разнообразна и вкусна храна не само за децата, но и за учителите им.
Вероятно някои хора биха си помислили, че това е специално училище, в което не всяко дете би могло да бъде записано. Оказва се, че всъщност не е така, приемни изпити не са необходими, защото в него записват всички деца от квартала – по този начин родителите не трябва да се притесняват, че ще закъснеят за работа, защото не трябва да ги карат в другия край на града, нито има нужда от училищни автобуси.
В самото училище се обучават около 1000 ученика, а общо в четирите кампуса – 4000. Целта е всички тези деца да намират смисъл в това, което правят, да се наслаждават и най-важното – да осъзнаят, че те ходят там, за да пораснат, да станат пълноценни хора и да са полезни на страната и обществото си.
Много важен урок, с който си тръгват повечето чуждестранни посетители, е: „Когато красотата резонира със сърцето, образованието идва от само себе си. Защото образованието не е процес, то е начин на живот!“