Медицинската сестра трябва да е с вродено усещане за милосърдие

На Седмия редовен отчетно-изборен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) през март т.г. Диана Георгиева беше избрана за председател на съсловната организация. От 2016 г. до скоро тя беше председател на Регионална колегия на БАПЗГ в Перник. Нейната основна специалност е "Медицинска сестра", има магистърски степени по "Управление на здравните грижи" и "Социална педагогика". Била е старша медицинска сестра в неврологичното отделение в МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник, главна медицинска сестра на ЦСМП - Перник, старша сестра в неврологичното отделение на СБДРП в Перник. Носител е на Награда за принос на специалист по здравни грижи за 2021 г. на Община Перник.



- Госпожо Георгиева, кои с трите най-важни неща, които сте си поставили за цел да направите по време на мандата си?
- Първото, с което сме се заели аз и моят екип, е да бъде въведен Стандарт по здравни грижи. В него ясно и точно трябва да бъде описано как да бъде разпределен медицинският персонал в болнични и извънболнични лечебни заведения, колко легла и колко пациенти от колко лекари и медицински сестри да бъдат обслужвани и т.н. Този стандарт, изработен от Националния съвет по качеството към БАПЗГ, предвижда и механизми на контрол на дейностите и на качеството им.  
Второто, върху което сме се съсредоточили, е асоциацията да стане договорен партньор паралелно с БЛС в преговорите за Национален рамков договор с НЗОК. Най-малкото е дискриминационно асоциация с толкова много членове да не може да сключва договори с НЗОК. Това е и начинът да осигурим максимална грижа на пациентите в домашни условия - адекватна и реална, каквато в момента липсва.
Не на последно място са възнагражденията на специалистите по здравни грижи. Преговаряме за промени в Колективния трудов договор и в Националния рамков договор. В момента е записано, че заложените възнаграждения се изплащат "при възможност от работодателя", ние настояваме записът да бъде "задължително". Така записаните в КТД и НРД възнаграждения да бъдат гарантирани. Настояваме също да се постигнат заложените минимум 90% от средната за страната заплата, като тя се актуализира.

- След повече от 10-годишни усилия на БАПЗГ, Законът за лечебните заведения регламентира автономните практики по здравни грижи. На какъв етап са преговорите за реимбурсиране на този вид грижа от НЗОК?
- Към момента са създадени 101 практики за извънболнична допълнителна медицинска помощ, но действащи са 37. Услугите им са изцяло платени от пациентите, което много затруднява достъпа им до тези толкова важни услуги. По данни на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи в България  през тези практики са преминали 15 хил. пациенти за година. По думите на председателя на сдружението Анелия Атанасова желаещите са били много повече, но поради финансови причини, не са се възползвали от тях. Ние питаме: "Щом пациентът е здравноосигурен, защо няма достъп до адекватна здравна грижа в извънболнична обстановка, в заведение, в което работят квалифицирани медицински специалисти с висше образование, признато навсякъде в Европа". Смятаме, че здравноосигурените не трябва да плащат за тези услуги или да плащат символична сума, но това може да стане, само ако сме договорни партньори на НЗОК. Както вече е известно, Българският лекарски съюз е категорично против. Ние обаче настояваме амбулаторните практики по здравни грижи да могат да сключват договор със Здравната каса и дейностите, които извършват да бъдат реимбурсирани от НЗОК -  това е изключително важна помощ за пациента и ние искаме тя да се изпълнява контролирано, качествено и компетентно.

- Какви действия трябва да предприеме БАПЗГ за овладяване на недостига на медицински сестри?
- Не само България, но и всички европейски страни алармират за недостига на медицински сестри. До миналата година у нас са работили 23 658 медицински сестри.

- С около 6 хиляди по-малко от лекарите?
- Да. От 2015 г. досега около 17 хил. са напуснали страната. Средната възраст на работещите у нас е 49 г. и е с тенденция за подмладяване. Причината не е, че току-що завършили образованието си или млади сестри започват работа, а пенсионерките на 70 и повече години вече напускат системата. Тоест, това е своеобразно изкуствено подмладяване.
Най-много медицински сестри има в Югозападния район, където е и София - 7674, като средната им възраст е 55 г. Най-малко са медицинските сестри в Южния централен район (областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково) - 668. Средната им възраст е 45 г., като поне 500 от тях са в Пловдив.
По данни на Евростат медицинските сестри в България са 433 на 100 хил. души население и са най-малко в страните от Евросъюза.
Ние като асоциация можем да работим за изграждане на стратегия на национално ниво. Медицинските сестри у нас са на изчезване. Причината не е само ниското заплащане. Професията е недооценена. Стремежът ни е да върнем престижа ?. Не всеки може да е медицинска сестра. Това, че се разкриват допълнителни места в университетите за безплатно обучение съвсем не означава, че има наплив. За да бъде човек медицинска сестра, трябва да има вродено усещане за милосърдие. Една сестра може да е перфектен изпълнител на дейности, безупречно да извършва манипулации, но като липсва човещината и емпатията към пациента, не може да е качествена медицинска сестра. Човек или се ражда медицинска сестра по душа, или не. Сега и заради ниските възнаграждения, и заради недостига на персонал, повечето медицински сестри са принудени да работят поне на две места, което удвоява работното време им време, а това води до преумора, стрес, професионално изпепеляване. Оттам и не достатъчно доброто отношение към пациента. Все неща, за които никой не говори. Не се говори и за нощния труд - един от факторите, водещи до хипертония, онкологични заболявания. През последните години много сериозно се подмлади ракът при колегите и вече има сестри на 34-35 години с онкологични заболявания.
Не болничните легла и тяхното разкриване е фактор за качество, което може да осигури необходимите за пациента грижи. Крайно време е управленците да проумеят, че не всичко се свежда до бройки - ние не сме бройки, ние сме хора, професионалисти с определени компетентности.