Мечтая да имам дом
/ брой: 8
От 18-годишна не познавам чувството да имаш дом. Заминах да живея и да уча в Англия и оттогава досега преживявам одисеята да сменям жилища постоянно и никога да нямам сигурност. В Англия за първи път разбрах какво е винаги да си с единия крак на улицата. Трябваше да работя и да се издържам сама и неведнъж получавах предупреждения от университета, че ако не плащам вноските по общежитието си навреме, ще изгубя и образованието си, и временния покрив над главата. За щастие завърших, но смених и много местожителства. Живях с познати, живях и с непознати, някои бяха нормални, други - не, но кой знае как и аз съм изглеждала в техните очи.
Когато се прибрах в България, смяната на жилища продължи, смених поне 3, като най-дълго се задържах в едно за 7 години, но в един момент трябваше да го напусна, защото просто не можех вече да си позволя да се издържам сама с 2 деца. Така на 32 години се озовах отново при родителите си и повече от всякога се почувствах бездомна, провалена и без реална перспектива за собствен дом, поне в настоящия момент.
Към днешна дата в България се твърди, че 40% от жилищата са необитаеми, а по последни данни на Евростат България е на трето място по поскъпване на цените на жилищата в Европа. Междувременно съм сигурна, че моят случай не е единствен и други млади хора се чудят дали изобщо ще успеят да се сдобият с жилище в този живот.
Не знам какво чудо трябва да се случи в моя живот, за да се озова един ден на място, което да нарека свое и си мисля дали изобщо децата ми ще дочакат този момент, или вече ще са пораснали и поели по своя път.
Живеем в свят, в който придобиването на дом за някои хора изглежда като все по-недостижима мечта, докато хиляди жилища стоят заключени, необитаеми, изоставени или чакащи някой платежоспособен купувач да заплати все по-бързо вдигащите се цени.
И докато аз мечтая за място, което да нарека свой дом, ежедневно се разминавам с жена, която спи на улицата.
Колкото и да ми се иска да вярвам, че моята мечта все пак може да се сбъдне, докато икономическата ситуация е такава, липсва реална социална политика и подкрепа за придобиване на собствен дом и от ден на ден животът става все по-труден и предизвикателен, прочитам този цитат и се чудя да се засмея ли, или да заплача: "Хубаво е човек да мечтае. Хубаво е и да чака. Само да не умре, докато чака.“
